Г-20 се въздържа да осъди Русия за войната в Украйна, но призова за мир

Г-20 прие консенсусна декларация на срещата си на върха късно в събота, в която се въздържа да осъди Русия за войната в Украйна, но призовава всички страни да не използват сила за завземане на територия, предава Ройтерс.

Индийският премиер Нарендра Моди съобщи, че декларация на лидерите е била приета в първия ден от срещата на върха на Г-20 през уикенда в Ню Делхи.

„След усилена работа на всички екипи постигнахме консенсус за декларацията на лидерите на срещата на върха на Г-20. Обявявам приемането на тази декларация“, каза Моди пред лидерите, включително американския президент Джо Байдън и държавни и правителствени ръководители от цял свят.

Консенсусът е изненада, тъй като Г-20 е дълбоко разделена заради войната в Украйна, като западните страни призоваха по-рано за силно осъждане на Русия в декларацията на лидерите, а други поискаха вниманието да бъде насочено върху по-широките икономически проблеми.

„Призоваваме всички страни да спазват принципите на международното право, включително териториална цялост и суверенитет, международно хуманитарно право и мултинационална система, която защитава мира и стабилността“, се казва в декларацията.

„Приветстваме всички уместни и конструктивни инициативи, които подкрепят обхватен, справедлив и траен мир в Украйна“, се допълва в документа. „Използването или заплахата с използване на ядрени оръжия е неприемлива“, категорични са лидерите.

Украинското външно министерство съобщи, че декларацията „няма с какво да се гордее“ и допълни, че присъствие на украински представители е щяло да даде на участниците по-добро разбиране на положението.

Русия и САЩ изразиха задоволство от декларацията. „Всичко беше отразено в балансирана форма“, коментира Светлана Лукаш, преговаряща от името на руското правителство, цитирана от агенция „Интерфакс“. „Всички страни членки на Г-20 се съгласяват да действат като една в интересите на мира, сигурността и разрешаването на конфликтите в света“, допълни тя.

Съветникът на Белия дом по въпросите на националната сигурност Джейк Съливан заяви пред репортери, че декларацията „върши много добра работа в защитаването на принципа, че държавите не могат да използват сила, за да търсят придобиване на територии или нарушаване на териториалната цялост и суверенитет или политическата независимост на други страни“.

Германският канцлер Олаф Шолц заяви, че декларацията показва ясна позиция за нашествието на Русия в Украйна, като отбелязва, че териториалната цялост на страните не може да бъде подлагана на съмнение с насилие.

Британският премиер Риши Сунак каза, че декларацията има „много силен език относно незаконната война на Русия в Украйна“. „Мисля, че това е добър и силен резултат“, допълни той.

На срещата на върха Африканският съюз, който включва 55 страни членки, беше приет за постоянен член на Г-20.

В неделя лидерите, включително американският президент Джо Байдън, германският канцлер Олаф Шолц, британският премиер Риши Сунак, френският президент Еманюел Макрон и японският премиер Фумио Кишида, посетиха мемориал на героя за независимостта на Индия Махатма Ганди.

Повечето лидери бяха боси при обиколката на мястото, където Ганди беше кремиран след убийството му през 1948 г. от хиндуистки екстремист, и запазиха мълчание.

Индийският премиер Нарендра Моди (в центъра) и други световни лидери отдават почит в мемориала на Махатма Ганди в Делхи във втория ден от срещата на Г-20. Снимка: EPA/БГНЕС

По-късно Байдън замина за Виетнам, пропускайки последната сесия от срещата на върха. Белият дом съобщи, че няма информация той да е провеждал разговори с руския външен министър Сергей Лавров или с китайския премиер Ли Цян, които ръководеха делегациите на страните си на срещата на върха.

Китайският президент Си Дзинпин и руският му колега Владимир Путин пропуснаха срещата на върха.

„Това беше една от най-трудните срещи на Г-20 от в почти 20-годишната история на форума…, нужни бяха почти 20 дни, за да се договорим за декларацията преди срещата на върха и пет дни тук, на място“, коментира Лукаш.

„Причината не беше само в различията по украинския въпрос, а също и заради различията в позициите по всички ключови въпроси, основно проблемите с климатичните промени и прехода към нисковъглеродни енергийни системи…“, допълни тя.

Представител на ЕС, пожелал да остане анонимен, заяви, че войната в Украйна е била най-спорният въпрос по време на преговорите.

„Без лидерството на Индия това нямаше да е възможно“, заяви представителят и допълни, че Бразилия и Южна Африка също са изиграли важна роля в изглаждането на различията.

В заключителната декларацията се призовава също за прилагането на Черноморската инициатива за безопасен пренос на зърнени храни и изкуствени торове от Украйна и Русия. Москва се оттегли от споразумението през юли, като заяви, че не са изпълнени исканията ѝ за задействането на паралелно споразумение, смекчаващо правилата за износа на собствените ѝ храни и изкуствени торове.

В декларацията се казва също, че групата е съгласна да отговори на дълговите уязвимости в страните с ниски и средни доходи „по ефективен, обхватен и систематичен начин“, но не се посочва нов план за действие.

Страните са се ангажирали да укрепят и реформират мултинационалните банки за развитие, като в същото време са приели предложение за по-строго регулиране на криптовалутите.

Те също така са се съгласили, че светът се нуждае от общо 4 трлн. долара нисколихвено финансиране годишно за енергийния преход с висок дял на възобновяеми източници в първичния енергиен микс.

В декларацията се призовава за ускоряване на усилията към „елиминиране на нестихващата въглищна енергия“, но се допълва, че това трябва да стане „в унисон с националните обстоятелства и с признаване на необходимостта от подкрепа за справедлив преход“.