Социологическите проучвания не са политическа панацея

В своята книга от 1985 г. „Забавляваме се до смърт“ американският културен теоретик Нийл Постман твърди, че „метафората е средството“ – тоест доминиращите начини, по които хората консумират информация, влияят върху културата на обществото.

Той противопоставя епохата, когато хората са получавали информацията си от печатната преса – време, когато големите разговори на деня са били подробни и логични – с епохата на телевизията, където сложността се избягва, а нюансите не са задължителни, правейки националния дискурс в Америка „свит и абсурден”.

Започва да се усеща така, сякаш ерата на основаната на социологически проучвания експертност оказва подобно въздействие върху политиката, пише колумнистът на Financial Times Джон Бърн-Мърдок.

Само през последния месец бяха проведени повече от 100 широкомащабни представителни проучвания относно политиката и текущите събития в САЩ и Великобритания, като политически партии, медийни организации и групи за застъпничество изследваха обществените настроения по различни въпроси.

В Обединеното кралство правителството на Риши Сунак изглежда се опитва да си проправи път към популярността по този начин. Всяка седмица излиза нова история на първа страница, която възвестява проучване, което показва, че избирателите или обичат, или мразят определена политика, с намека, че като заемат силна позиция по този въпрос, консерваторите ще елиминират преднината на лейбъристите. Но след много седмици и много проблеми - имиграция, схеми за чист въздух, нетна нула - делът на гласовете за торите не е помръднал.

Това може да звучи изненадващо, но не трябва. Въпросите в едноизмерно социологическо проучване не са добър начин за измерване на общественото мнение, което почти винаги е многоизмерно.

За да вземем един скорошен пример, консерваторите определиха намаляването на данъка върху наследството като сигурен фактор за печелене на гласове. Анкета, проведена по-рано това лято, показва, че те са прави. Само 23 процента от британците казват, че данъкът върху наследството е справедлив, а 43% - несправедлив, което е най-голямата нетна отрицателна разлика сред 13 данъци. Но по-късно в същото проучване само един на всеки седем души казва, че би дал приоритет на намаляването му. И в задълбочено проучване, проведено през юни от междупартийния аналитичен център Demos, 55% казват, че хората винаги трябва да могат да предават наследство без данъци. Но на въпроса какъв трябва да бъде прагът, над който се начислява данък, само 22% казват, че наследството трябва да бъде изцяло необлагаемо.

Социологическите проучванията за имиграцията повдигат подобни въпроси. В проучвания сред британци и американци, проведени за FT от изследователската компания Focaldata, 56% от пълнолетните американци казват, че имиграцията е твърде висока, както и 60% от британците. Т.е. ясна подкрепа за политики, които биха намалили броя ѝ. Но когато попитахме как се чувстват хората относно броя на имигрантите от 12 различни категории в зависимост от работата или причината за миграция, във всеки случай само малцинство каза, че трябва да са по-малко.

Само малка част от британците и американците казват, че страната им трябва да приема по-малко здравни работници, учени или инженери от чужбина. Дори на въпрос за хората, идващи в страната, за да избегнат конфликти, по-малко от една трета казват, че броят им трябва да бъде намален. Най-голямата опозиция е срещу хората, идващи „да търсят по-добър живот“, но дори и тук само малцинство иска намаляване на броя им.

Разбира се, нито един от последните отговори не обезсилва първия. Обществото не е задължено да има последователни политически възгледи. Но възникващият канал за публикуване на анкети с проста дихотомия за/против на първа страница с цел промяна на политиката не е в полза нито на обществеността, нито на политиците.

Не че хората отговарят нечестно на въпросите за/против, а по-скоро че един прост въпрос не може да улови нюанса на общественото мнение по сложни теми. Извличането на прост резултат по тези теми неизбежно ще подведе и ще доведе до прекалено уверени прогнози за въздействието на промените в политиката.

Може би най-важното от всичко е, че политологията показа, че в продължение на десетилетия избирателите се интересуват преди всичко от компетентността по ключовите въпроси, пред които е изправена страната, а не от различията в позицията по второстепенните проблеми.

Ако една партия иска да подобри позицията си пред обществото, да не говорим за подобряване на материалното състояние на държавата, най-добрата ѝ стратегия е да решава проблемите, а не да се вманиачава в социологическите проучвания.