Украйна отваря още един критично важен фронт - за внимание и муниции

След началото на войната между Израел и "Хамас" за Украйна става трудно да си набавя муниции, призна украинският президент Володимир Зеленски по време на среща с кореспонденти на чужди медии в президентството в Киев. Той отчита, че доставките намаляват след внезапния ръст на търсенето от Израел, където се използва същият стандарт снаряди - 155 мм. В същото време ЕС съобщава, че няма да се справи с предизвикателството и да достави 1 млн. артилерийски снаряди за Украйна.

"Такъв е животът - и е нормално, всеки се бори за оцеляване и самите ние също трябва да се защитим", коментира украинският държавен глава, цитиран от Bloomberg.

Пред журналистите Зеленски отбеляза, че Украйна е в контакт с държави, които могат да доставят оръжие и муниции за Русия, но без да дава повече подробности за тези разговори.

Фокусът на Украйна е да си осигури още подкрепа от Запада, защото без нея "се връщаме назад". Но Камарата на представителите на САЩ отказаха да подкрепят предложението на президента Джо Байдън за общ пакет за Израел, Украйна, Тайван и границата с Мексико, наричайки го инвестиция в националната сигурност. Очакванията са, че предложението ще бъде разгледано в края на следващата седмица.

Това означава, че одобрението ще дойде най-рано в средата на декември, а според коментари на американския Държавен департамент моментът е критичен за Украйна. Анализатори в САЩ не смятат, че помощта ще бъде отказана, защото тя е "прекалено важна", но въпросът е колко бързо може да бъде осигурена.

По отношение на бързината още в началото на годината ЕС обеща 1 млн. артилерийски снаряда на Украйна до март 2024 година. Досега са доставени 300 хил. и очакванията са, че общността няма да се справи с ангажимента си.

Латвийският президент Едгарс Ринкевичс обаче разкритикува изявленията на европейските институции по темата. "Ако няма достатъчно муниции, достатъчно оборудване в ЕС, нека купим от другаде и да го доставим на Украйна", категоричен е той пред Politico. Според него това ще е от ключово значение и за подкрепата на САЩ.

Отвъд Океана са с усещането, че Европа не дава достатъчно за Украйна, макар че военните помощи и парите по различни програми за страната вероятно са повече, отколкото средствата от САЩ, уточнява латвийският държавен глава. Доскоро той беше министър на външните работи на страната и заемаше този пост повече от 12 години.

"Мисля, че когато казваме, че не можем да произведем толкова муниции или да отпуснем финансова помощ на Украйна, това има негативен ефект при дебатите в САЩ. Ще се появи аргумента: "Вижте, момчета, ако Европа не дава достатъчно, ако Европа не я интересува, защо трябва да се интересуваме ние", казва още Ринкевичс.

Президентът твърди, че коментарите да се купят снарядите в момента имат подкрепа, но се посрещат хладно от Франция, която има голяма оръжейна промишленост. Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Жозеп Борел пък призова Украйна да е приоритет за износителите на оръжие - около 40% от продукцията на европейските компании отива към трети страни.

Според латвийския президент след някоя друга седмица европейските лидери вероятно ще променят мнението си за покупка на артилерийските снаряди и доставката им в Украйна.

А те ще бъдат необходими на страната, която се готви да продължи офанзивата си и през зимата. Тази година сме по-добре подготвени за удари по енергийната мрежа, но и Русия едва ли ще използва по-малко ракети, призна Зеленски пред кореспондентите на чужди медии в Киев. По данни на военните само в Крим са складирани повече от 800 ракети, които да бъдат използвани през зимните месеци.

Производството на ракети в Русия е по-ограничено заради санкциите, наложени от Запада, противовъздушните системи на Украйна са подсилени, още оръжия - доставени, отбеляза още украинският държавен глава. Но се опасява и от опити за саботажи от руска страна. Военното разузнаване на страната и партньорски служби имат данни за организиране на операция "Майдан 3", целяща разделението на обществото и искания за оставката на президента. Всичко започна от този Майдан - площада в центъра на Киев, на който украинците заявиха своето желание страната да има европейски курс на развитие, а не към Русия. Протестите там изгониха проруския президент Виктор Янукович и няколко месеца по-късно Москва окупира Крим и части от Донбас.

Зеленски повтори още веднъж, че няма да се съгласи със замразяване на конфликта в Украйна. По-рано пред африкански медии той обясни, че това означава, че украинските деца и внуци ще трябва да продължат тази война, ако това се случи. "Не можем да отглеждаме деца, които да изпращаме на война. Вече загубихме твърде много", каза още той и допълни, че е готов на преговори, веднага щом Русия изтегли войската си от Украйна.

Това ще сложи край на войната, но няма да върне справедливостта, докато Москва не понесе своята отговорност за конфликта, допълни още той.