Залитането на ЕС към популизма може да зарази и Великобритания

Атлантическият океан и Ламаншът са по-тесни, отколкото си мислим. Модната теория през последните няколко години беше, че президентът Доналд Тръмп и министър-председателят Борис Джонсън са политически отклонения от либерално-демократичната линия.

Това обаче не беше вярно през 2016 г., годината на Brexit и изборите в САЩ, които Тръмп спечели. Това очевидно не е вярно и днес, след като вълна от десни популисти нахлу на власт в цяла Европа, пише Bloomberg.

Истинската разлика между англосаксонците и останалите до голяма степен произтича от техните системи за гласуване, а не от политическата култура. В континентална Европа и Израел гласовете се претеглят пропорционално, което позволява на новите политически партии да предизвикат установения ред, понякога за една нощ.

В САЩ и Обединеното кралство системата е „победителят взема всичко“, което прави почти невъзможно да се спре редуването на демократи с републиканци, консерватори с лейбъристи. Така че радикалната промяна в САЩ и Обединеното кралство трябва да дойде от двете големи партии, а не отвън.

Пораженческото лейбъристко ръководство позволи на Джеръми Корбин, крайноляв изолационист, да спечели лидерството през 2015 г., след като партията беше препълнена с нови твърдолинейни социалистически членове, които биха били изключени в миналото.

Бившият министър-председател на торите Джонсън, въпреки че винаги е бил независим, имаше доста конвенционални консервативни възгледи до Brexit - либерален по отношение на пазарите и имиграцията, с привързаност към традицията. Той получи най-високия пост заради неуспеха на предшествениците му да приложат резултатите от референдума за членството на Великобритания в Европейския съюз (ЕС).

В целия Запад високите нива на имиграция, кризите на разходите за живот и бавните темпове на растеж, които засягат работещите бедни и долната средна класа, провокираха единна реакция срещу глобализацията и транснационалните институции. Това е толкова вярно в континентална Европа, колкото и в САЩ и Обединеното кралство.

Голям блок от гласоподаватели би искал активна държава да ги защити от ледените ветрове на глобалния капитализъм и да поддържа общността, като подкрепя консервативните ценности на малкия капитал.

Традиционните лявоцентристки и дясноцентристки партии се затрудняват да задоволят и двете искания едновременно. Поддръжниците на социалната държава са склонни да поддържат прогресивни социални възгледи. Консервативните партии неизменно са пропазарни. Затова нови участници са щастливи да запълнят вакуума.

За да се наблюдава истински марш на популизма, не е нужно да се гледа по-далеч от ЕС. На последните избори в либералната Нидерландия Герт Вилдерс, лидер на Партията на свободата, спечели повече места от всяка друга партия. „Братя на Италия“ на Джорджа Мелони, пряк потомък на фашистката партия на Бенито Мусолини, пое юздите в Рим и спечели респект в Брюксел и Лондон.

Във Франция проучванията на общественото мнение показват, че Националното обединение, водено от Марин льо Пен, в момента е фаворит за спечелване на следващите президентски избори. В Германия крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD) изпревари по популярност управляващата Социалдемократическа партия (SPD) и изглежда ще спечели две значителни провинции в източната част на страната през следващата година.