Залитането на ЕС към популизма може да зарази и Великобритания

Швеция прие крайнодясна партия в управляващата коалиция. Партията на свободата беше неразделна част от десните коалиции в Австрия и изглежда скоро ще се върне на власт. В съседство, в Унгария, Виктор Орбан защитава една грозна форма на „нелиберална демокрация“ и ентусиазирано възприема позицията на Москва по отношение на войната в Украйна.

Пропорционалното гласуване позволи на новите участници да предизвикат старите режими. Това може да доведе до продължителна безизходица, тъй като се формират нови коалиции чрез дълги преговори между партиите. Белгия нямаше правителство в продължение на 589 дни през 2011 г. Полша и Нидерландия се движат със скоростта на охлюв при формирането на новите администрации.

В Израел се проведоха четири вота, преди Бенямин Нетаняху да създаде коалиция, в която ултраортодоксалните религиозни партии играят сериозна роля. Това позволи на крайнодесните партии да получат контрол върху чувствителните портфейли отбрана и вътрешна сигурност.

Уестминстър има повече стабилност, дори ако интересите на малцинствата понякога се пренебрегват. Нестабилността на Америка възниква, защото на аутсайдер, какъвто е Доналд Тръмп, беше позволено да погълне Републиканската партия.

Не винаги обаче възприемането на нативистки политики се отплаща на дясноцентристите. Нидерландските либерали започнаха предизборна кампания около имиграцията, но рязката промяна на позицията им не убеди избирателите, докато Вилдерс изглеждаше като истинска сделка.

Президентът на Франция Еманюел Макрон също наблюдава репресиите срещу имиграцията, за радост на Льо Пен и ужас на видни членове на неговата центристка партия. Торите във Великобритания просперират, като разиграват антиимигрантската карта през десетилетията. Неотдавнашният им неуспех да ограничат броя на имигрантите до „няколко десетки хиляди“ и да създадат систематична точкова система за запълване на свободни работни места с работници и служители от чужбина съживи предизвикателството от страна на радикална десница.

Reform UK е малко вероятно да спечели много парламентарни места, но може да отстрани част от избирателите на консерваторите в маргинализирани места. Това  ще остави торите уязвими на Лейбъристката партия.

През 2016 г. имаше мнозинства в много европейски страни, които бяха враждебни или поне неубедени в смисъла на ЕС. Британците обаче бяха уникални в провеждането на референдум за членство във време, когато нямаше мнозинство сред депутатите от консерваторите и лейбъристите за напускане на блока.

Тогавашният министър-председател Дейвид Камерън, сега наскоро върнат в длъжност като външен министър, проведе референдума противно на съветите на най-добрите си мозъци Джордж Озбърн и Майкъл Гоув. Камерън призова за гласуване, защото смяташе, че ще спечели референдума и с това завинаги да запуши устата на евроскептичното крило на своята партия.

Възгледите на европейските избиратели не са се променили много през десетилетията. Ирландците два пъти гласуваха против европейските договори, датчаните отхвърлиха договора от Маастрихт през 1992 г. въпреки молбите на традиционните политически партии, а шведите решиха, че не искат да се присъединят към единната валута. Франция, една от шестте основателки на първоначалната Европейска общност, прие Маастрихт с мъка и много малко предимство.

Ето защо европейските лидери смятаха, че Камерън не проявява разум и поема риск с допитването до хората. Все пак те бяха благодарни за политическия хаос, който настъпи в Уестминстър, защото той послужи като ужасно предупреждение към собствените им избиратели за това докъде може да доведе евроскептицизмът.

Лейбъристката партия на Обединеното кралство води в социологическите проучвания с около 18 пункта месеци преди очакваните парламентарни избори. Някои високопоставени фигури от опозицията дори са оптимисти за постигане на постоянно мнозинство от лявоцентристите, а промяна на системата за гласуване в Обединеното кралство може да изключи торите от власт за десетилетия.

Ако това звучи фантастично, всъщност немалка част от консерваторите са толкова уплашени от съдбата си, че обмислят да върнат бившия радикален десен лидер Найджъл Фараж обратно в партията.

Кой знае какви непредвидени сили може да отприщи една по-пропорционална система на гласуване във Великобритания. Доказателствата от Европа показват, че вероятно е разумно да внимаваме какво си пожелаваме.