Може ли Украйна да получи руска система С-400?

В края на 2023 година Турция официално отказа да предаде своите ракетни системи С-400 на Украйна, но темата отново беше върната на дневен ред от зам.-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд, която коментира по време на визита в Киев, че САЩ ще върнат Турция в програмата за F-16 само ако Анкара се откаже от С-400.

Вероятно "отказ" означава предаването на системите на Киев, пише украинскито издание Defense Express. Този въпрос е по-скоро насочен не към отношенията между Турция и САЩ, а между Турция и Русия, защото предаването на тези системи би означавало разрив в отношенията между двете страни.

Но в същото време турският президент Реджеп Тайип Ердоган вече показа, че може да преговаря и с Изтока, и със Запада и от тази гледна точка теоретично би могъл да представи тази сделка по начин, който да заинтригува Москва. Отделно Анкара вече има успешна разработка на собствени системи за ПВО - HISAR и SIPER (покупката на 4 системи С-400 беше представено като временно решение, докато бъде запълнена липсата), а Гърция си подсигури 49 изтребителя F-16 в замяна на прехвърляне на военна техника в Украйна.

Украинците вече имат опит със системите С-300 и обучението им на С-400 няма да е проблем, нещо повече - Украйна има трофейни системи, включително и Панцир, с които работят. Проблем би било поддържането на боеприпасите. Но дори и без ракети, украинците могат да използват радарите на комплексите.

Доколко е реалистично обаче руският президент Владимир Путин да се съгласи на това предаване в навечерието на изборите? Вероятно отговорът ще дойде след планираната среща между него и Ердоган в Истанбул. Визитата е една от малкото извън страните от ОНД и новите приятели на Русия в Близкия изток и Китай.

Датата още не е уточнена, но се очаква визитата да се състои на 12 февруари.

49 млрд. долара от помощта за Украйна, предложена от Сената, остава в САЩ

48,8 млрд. долара от пакета в размер на почти 60 млрд. долара, предвиден от Сената на САЩ за Украйна, ще остане в американската икономика, изчисляват от Института за изучаване на войната. Предложението предвижда към 19,8 млрд. долара за попълване на запасите на Пентагона, 13,8 млрд. долара за покупката на муниции и въоръжение от американски производители и 14,8 млрд. долара за обучение на украински военни, разузнаване и други дейности по подкрепа за Украйна.

Част от средствата ще могат да бъдат насочени към партньорски държави, подкрепящи Украйна, но реално сумата, която ще влезе директно в украинската икономика е около 16%, или 7,8 млрд. долара, от които 1,6 млрд. долара са свързани с покупката около системите за противовъздушна отбрана от САЩ и партньори.

Зеленски: Никой в Европа не е истински готов за война

Дори и след две години война в Украйна, никой в Европа не е истински готов за война, коментира пред RAI 1 украинският президент Володимир Зеленски. "Светът действително свикна с войната, но само защото бойните действия са далеч", каза той и допълни, че ако войната дойде до Европа, ще бъде истински шок за всички.

Тогава европейците няма да има къде да избягат - украинците намериха подслон и защита в ЕС, но Европа няма къде да се скрие и ще трябва да се защитава. "Това означава нова световна война, миграционни процеси и огромни загуби", категоричен е украинският президент и допълни, че хората, които не му вярват, че руският президент Владимир Путин ще продължи, след като спечели в Украйна, нямат никакви доказателства и основания да вярват в обратното.

Зеленски отбеляза, че за Европа и света по-добрият вариант е всичко да приключи в Украйна и се надява "радикалните гласове" в Републиканската партия да осъзнаят, че отказ да бъде подкрепена страната му означава и създаването на нов световен ред.

"Борим се да не бъдем част от Руската империя, от съветската менталност", допълни още украинският държавен глава в интервюто си за италианския телевизионен канал.

Русия засилва щурма си към Авдиевка

Русия засилва натиска към Авдиевка и Маринка, става ясно от данните на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна за 712-я ден от началото военните действия. Данните показват 45 отбити атаки в района на Новобахмутивка, Первомайско и Невелско. Руски военни кореспонденти съобщават за придвижване североизточно и южно от града, както и увеличаване на нападенията по южните флангове - Северно и Первомайско. Геолокализирани данни показват, че украинците си връщат позиции около Невелске (югозападно от Авдиевка).

Публикация в The New York Times разказва, че украинските военни пестят артилерийски снаряди в района, които частично компенсират с дронове. Руските военни "пристигат на вълни" и "нямат свършване", посочват още участващите в бойните действия край Авдиевка. През втората година от войната украинците предадоха инициативата на Русия, а сега са се "окопали", за да не загубят позициите си на фона на недостигащо въоръжение, снаряди и хора, разказва още изданието в репортаж от бойното поле. Въпреки че са в защита, украинците нанасят "болезнени удари"  на врага и околностите са осеяни с останки от разрушена техника и телата на загиналите, пише още авторът на публикацията.

В своята сводка ВСУ съобщава още и за отбити близо 30 атаки край Маринка - от седмици руските части не могат да напреднат, след като превзеха населеното място в началото на януари. Руски кореспонденти съобщават, че причината са както географията на терена, така и укрепленията, изградени още през 2014-2015 година.

Увеличава се и активността в направлението към Лиман с отбити 20 атаки в региона - около Билогоривка, Ямполивка, Терни и Хрихоривка. Бойни действия се водят отново и към Купянск, където лошото време спря атаките за ден.

Край Бахмут боевете са около Бохданивка, Иванивско и Клищиевка, където са отбити 10 руски атаки. И руски, и украински военни съобщават за позиционни битки в това направление. Руски кореспонденти съобщават за позиционни битки и по левия бряг на Днепър. Системите за електронна борба и на двете воюващи страни се оказват неефективни в борбата с дронове и руските военни обстрелват с дронове десантните лодки, а украинците - руските позиции около Кринки.

Като цяло през изминалото денонощие има 126 директни бойни сблъсъка и обстрел над повече от 110 населени места в близост до фронтовата линия. Министерството на отбраната на Русия съобщава за отбита атака на дронове в Брянска област в ранните часове на 6 февруари. Отделно над окупираните части на Украйна са свалени 58 дрона, допълват от ведомството.

Канада обмисля предаването на ракети CVR 7, предвидени за утилизация, на Украйна

В Канада анализат вариантите за утилизация на повече от 83 хил. ракети CVR7 - 70 мм. Ръководителят на украинското военно разузнаване (ГУР) ген. Кирило Буданов призова властите в Отава да предадат тези ракети на Украйна, наричащ ситуацията "печеливша за всички" - канадските данъкоплатци ще спестят парите, необходими за унищожаването на ракетите, а украинците ще могат да ги използват за защита.

Ракетите могат да бъдат използвани и от бойните хеликоптери, които има украинската армия, и от наземни установки, пишат от ГУР.

В Канада се колебаят за предаването с опасенията, че старите боеприпаси могат да бъдат опасни при използването и транспортирането. Буданов обаче е категоричен, че в украинската армия вече има опит в използването на стари боеприпаси.

Министърът на извънредните ситуации на самопровъзгласилата се ЛНР загина при ракетен обстрел

Министърът на извънредните ситуации на самопровъзгласилата се ЛНР ген. Алексей Потелещенко е сред загиналите в ракетния обстрел на пекарна в Лисичанск в събота сутринта, съобщава ТАСС. Руските власти обвиниха украинските военни за удара и го окачествиха като терористичен акт. Жители на Лисичанск коментират, че заведението е заработило, след като градът е окупиран и в него често се събират колаборанти и военни на заседания.

Местните власти съобщават за 28 загинали при атаката, сред които и собственикът на заведението - местен бизнесмен, собственик на верига магазини.