Денков пред New York Times: Европейците трябва да обединят и военните си сили

Войната в Украйна не е само за т.нар. „сиви зони“ между Европа и Русия, а за това дали демократичният свят, който ценим, може да бъде победен. Това казва министър-председателят акад. Николай Денков пред New York Times. Американското издание е потърсило мнението на българския премиер на Мюнхенската конференция по сигурността. „И Европа вече е напълно наясно с това“, казва българският премиер пред журналиста Стивън Ерлангер.

Според Денков това е първата от трите поуки, които европейците трябва да извлекат от каскадата от проблеми след войната в Украйна.

Второ, европейските нации осъзнаха, че трябва да обединят и военните, а не само икономическите си сили, за да изградят собствена отбрана, казва Денков.

Третата поука, която българският премиер извлича в разговора, е, че европейските държави е трябвало да разграничат спешните нужди на Украйна за боеприпаси и противовъздушна отбрана от по-дългосрочните стратегически цели. „Но като се има предвид империалистическата реторика на руските лидери, дългосрочният план означава три до пет и максимум 10 години“, казва Денков, допълвайки, че това е наистина спешно.

В статията на New York Times са цитирани и мненията на други политици, сред които министър-председателката на Естония Кая Калас и външният министър на Украйна Дмитро Кулеба.

Европа трябва да засили отбраната си, „защото това, което наистина провокира един агресор, е слабостта“, казва Кая Калас. Според нея Путин може да рискува държава като нейната в опит да разруши НАТО, но ако държавите от алианса направят повече за отбраната си, това ще действа като спирачка. Калас посочва, че е важно европейците да помнят, че войната в Украйна е близо и може да се разпространи бързо.

„Така че, ако мислите, че сте далеч, не сте далеч. Може да стане много, много бързо“, казва тя.

 „Мисля, че нашите приятели и партньори закъсняха да събудят собствената си отбранителна индустрия“, казва външният министър на Украйна Дмитро Кулеба. „И ние ще платим с живота си през 2024 г., за да дадем време на вашата отбранителна промишленост да увеличи производството“, допълва той.

New York Times с критики към реакцията на Запада

На този фон в статията си журналистът Стивън Ерлангер е критичен към действията на САЩ, разединената Европа и подчертава отсъствието на френския президент Еманюел Макрон от форума в Мюнхен.

Йенс Столтенберг, генералният секретар на НАТО, заедно с редица служители от сферата на отбраната и разузнаването, повтори многократно наскорошните заключения на разузнаването, че след 3 до 5 години Путин може да опита да тества надеждността на НАТО, като атакува някоя от страните по границата на Русия, най-вероятно – малка балтийска нация. Но изглежда, че предупреждението не предизвика спешна дискусия за това как да се подготвим за тази възможност, отчита журналистът.

Той посочва, че американските представители са потвърдили ангажиментите на Вашингтон, но без да опишат план за действие за Украйна, докато Конгресът все още задържат средствата за оръжия и се борят да обяснят как ще постигнат устойчив мир след войната в Газа. В статията се посочва, и че малко е дискутирано какво може да направи Запада, след като почти всяка възможна санкция е била наложена.  

„Когато висш американски служител е запитан как Съединените щати ще изпълнят обещанието, дадено от Байдън през 2021 г., за „унищожителни последици“ за Русия, ако Навални умре в затвора – изявление, направено в присъствието на Путин на среща в Женева – служителят вдигна рамене“, посочва журналистът.

Статията обръща внимание и на реакцията на германския военен министър Борис Писториус, който настоява Европа да прави повече за отбраната си, но запитан дали средствата, които страната му отделя за целта, трябва да достигнат 4% от БВП, той не е склонен да се ангажира – това е първата година от десетилетия, в която Берлин отделя 2% от БВП за отбрана.

„Когато европейците мислеха, че Русия ще се интегрира в европейските институции, те спряха да планират и харчат за възможността да са в грешка. Когато отношението на Русия се промени, те реагираха слабо“, посочва журналистът.