Великобритания се нуждае от пътна карта, за да избегне стагнацията

„Определението за лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различен резултат“. Тази сентенция често се приписва на Алберт Айнщайн, очевидно погрешно. Но погрешното ѝ приписване е почит към неговия гений, защото цитатът е напълно логичен: за да се промени резултатът, трябва да се промени и поведението. Това би трябвало да е вярно и при политиките, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Ако икономическият растеж беше продължил с тенденцията си от периода 1955-2008 г., БВП на глава от населението във Великобритания сега щеше да бъде с 39% по-висок, отколкото е сега. Както отбелязва Институтът за фискални изследвания (Institute for Fiscal Studies) в анализа „Ограничения и компромиси за следващото правителство“, „Данъците в Обединеното кралство са на рекордни нива (въпреки че остават ниски до средни според европейските стандарти). Обществените услуги показват видими признаци на напрежение и в много случаи са по-лоши, отколкото през 2010 г. Допълнителни увеличения на данъците и допълнителни съкращения при повечето обществени услуги са включени в текущите планове. Но според официалните прогнози това ще е достатъчно единствено за стабилизиране на държавния дълг като част от националния доход“. Като цяло, доста мрачно!

Освен ако човек не смята, че значителни реформи само биха влошили нещата още повече, трябва да се направят промени в институциите и политиките. Но тук се крие иронията на сегашната политика. Консерваторите са изтощени, а лейбъристите - плахи. Промяната може да е необходима, но никой не иска да говори за нея, до голяма степен защото значителните реформи вероятно ще влошат съществено нещата за значителни групи в обществото.

Това стои зад меката и предпазлива лекция на Рейчъл Рийвс, министърката на финансите в сянка. Не знам дали нейната политическа преценка е разумна, пише авторът, но подозирам, че би било по-разумно да се потърси мандат за по-радикална промяна. Но това, което изглежда ясно, е, че независимо дали преди, или след изборите, Обединеното кралство се нуждае от нова стратегическа рамка и предложени стъпки за по-добри резултати.

И така, ето четири области за реформа.

Първо, страната се нуждае от стратегическа визия. Кретането не е достатъчно. Това означава, че правителството трябва да изгради плъзгаща се 5-10-годишна визия за това как ще се развият световната и националните икономики, какви умения може да са необходими, какви инвестиции трябва да бъдат направени, как да се насърчат иновациите и как да се адресират предизвикателствата на застаряването, изменението на климата и така нататък. Само в този контекст може да се прецени дали днешните дейности имат смисъл. Също така само в този контекст човек може да има разумен поглед върху приоритетите за имиграция, образование и т.н.

Второ, трябва да има институционална реформа. Двете най-важни промени ще трябва да бъдат в структурата на централното управление и регионалното разделение на властите.

Първата ще изисква значително делегиране на правомощия от Министерството на финансите. Част от това ще включва създаването на отдел, който да има за задача да развие очертаната по-горе визия и да гарантира, че разходите на отделите се вписват в договорената обща посока.

Втората промяна ще изисква съществено преразглеждане на разпределението на фискалните приходи и отговорността за разходите между центъра и местните власти.

Трето, изглежда няма изгледи за справяне с пропастта между наличните ресурси и изискванията към правителството, без да се вдигат данъци. Това от своя страна ще изисква съществена реформа на днешната фискална бъркотия. При обмислянето на реформа, задача, върху която Министерството на финансите трябва да се съсредоточи, вниманието трябва да се насочи там, където по-високите данъци могат да доведат до подобрена ефективност. Митата върху горивата например трябва да бъдат заменени с въглероден данък, като приходите се използват за компенсиране на губещите и за финансиране на енергийния преход. Замяната на днешните данъци върху собствеността с данъци върху стойността на земята, което би могло да стимулира развитието, също би помогнало за постигането на важни цели.

И накрая, правителството се нуждае от политики за спестяване, инвестиции и заемане. То трябва например да мисли за начини за повишаване на частните спестявания. Един очевиден начин е увеличаването на минималните препоръчителни нива на пенсионни спестявания над сегашното ниво от 8% от доходите. Правителството трябва да реши кои публични инвестиции ще бъдат от съществено значение, за да постигне то целите си. Но изграждането на почти всяка инфраструктура в Обединеното кралство струва много повече, отколкото в подобните му страни. Това трябва да се промени. От своя страна, ще се и изискват големи промени в процедурите за планиране. Освен това има смисъл да се вземат заеми, за да се инвестира, особено ако финансираните активи имат ясна пазарна стойност. Правителството може например да взема заеми, за да инвестира в разширяване на предлагането на жилища.

Отговорът на подобни идеи ще бъде страх. Това е разбираемо, но погрешно: стагнацията трябва да ни плаши много повече, завършва Уулф.