Очертават се три основни интриги на изборите на 9 юни: подредбата между второ и четвърто място; какъв ще е наказателният вот, съсредоточен в новите малки антисистемни партии; появата на седма партия в парламента и влиянието ѝ върху бъдеща управленска конфигурация. Това отчитат социолозите от „Алфа рисърч“ след проучване на електоралните нагласи, проведено между 1 и 4 юни.
ГЕРБ-СДС ще получат 25,1% електорална подкрепа, ПП-ДБ – 15,4%, „Възраждане“ – 15,2%, а ДПС – 14,8%.
„Само в рамките на предизборната кампания се наблюдава ерозия в подкрепата към ПП-ДБ с около два пункта. Един от големите въпроси на тези избори ще бъде подредбата на втория, третия и четвъртия политически играчи“, каза пред БНТ социологът Павел Вълчев. Според проучването на „Алфа рисърч“ БСП ще получат 8,1% от гласовете на избирателите, а ИТН – 6,2%.
Източник: „Алфа рисърч“
„До голяма степен подкрепата за ДПС и това каква ще е нейната тежест зависи от избирателната активност“, каза той.
Същевременно се наблюдава висок ръст на подкрепата за други партии. Този път нямаме един вот, който се води от това да се подкрепи победителят, а по-скоро един протестен вот и подкрепа за по-малките политически играчи, каза още Вълчев.
Очакванията за подредбата на партиите в Европейския парламент е сходна. Вълчев посочи, че бариерата за евровота е от 5,88% и това означава, че и ИТН ще имат свой евродепутат.
Източник: „Алфа рисърч“
„Спрямо началото на предизборната кампания, на финала ѝ отчитаме един засилен интерес за участие в изборите. За национален парламент декларират желание за участие в изборите 42% от анкетираните или около 2 750 000 души. За Европейски парламент очакваната активност е по-ниска, но и тук имаме ръст на желанието за участие в изборите – около 2 430 000 души декларират желание за участие“, каза още социологът.
Завишеният интерес към изборите се дължи не толкова на основните политически играчи в центъра на политическото поле, а по-скоро на тези по крилото, които са по-малки, но събуждат интерес и желание за участие в изборите, каза Вълчев.
По-голямата част от анкетираните – 72% са взели решение коя партия или коалиция да подкрепят на 9 юни още преди началото на кампанията. 16% са заявили, че решението им е взето по време на предизборната кампания. 12% още не са взели решение за коя партия да гласуват.
„Ще имаме една динамика до последно“, каза още Павел Вълчев.
Източник: „Алфа рисърч“
Най-силно внимание избирателите са обърнали на интервютата на кандидати в медиите (32%) и предизборните дебати (26%). Следват билбордове, афиши, плакати (14%), публикации в интернет и социални мрежи (14%) и предизборни срещи на място в избирателния район (10%). Предизборните срещи са впечатлили основно твърдите привърженици на по-големите партии, докато по-малките са успели да достигнат до симпатизантите си през медиите и социалните мрежи.
Информацията за социологическото проучване е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.


Явор Гечев: Затягаме контрола върху цените на храните по цялата верига
Варненци се питат: Докога Крайбрежната алея ще е потънала в мрак?
Близо 80 на сто от учениците в България вече са онлайн, преди да навършат 10 години
След 1 ноември - сиренето в магазина ще се казва така, само ако има мляко
Новият капитализъм: публичен капитал с частен контрол
Скритата война на Путин срещу Европа се разширява
Непрозрачният AI на Алтман създава нова дилема за сигурността
Великобритания отхвърли претенциите на Милей към Фолклендските острови
Изграждането на центрове за данни в Близкия изток продължава въпреки войната
Учени доказаха, че ЕС бърка с емисиите на електромобилите
Volkswagen обяви най-големите съкращения в историята на индустрията
Eвропейският бестселър на Ford навърши 50 години
Късметлия спечели Maserati Ghibli срещу 2 евро
Alfa Romeo Giulia полетя: този хеликоптер струва 290 000 евро
Андрей Гюров: Тезата на Румен Радев за Русия е особено тревожна
Руски дрон изплува на брега край Хелзинки
Йотова: Един народ е силен, когато пази историята и традициите си
Драма до последно: Ботев Враца спечели с 3:2 срещу Септември
Поляците все още мразят украинците? Киев и Варшава отварят стари рани, заровени вече 80 г.