Европа трябва да пази международния статут на еврото

През последния четвърт век еврото беше ключова световна валута, отстъпвайки само на долара. То демонстрира своята устойчивост въпреки пандемията от коронавирус, войната на Русия в Украйна и трагичния конфликт в Близкия изток. Приблизителният дял на еврото в международната валутна система възлиза на повече от 19 процента, ниво, което остава като цяло стабилно през последните пет години.

Независимо от това, мястото на европейската валута на световната сцена не може да се приема за даденост, както показва доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) за международната роля на еврото, пише за Financial Times Пиеро Чиполоне, член на изпълнителния съвет на ЕЦБ.

Необходими са още реформи. Все по-голямата роля на Китай в световната търговия насърчава използването на неговата валута. До 2023 г. делът на юана в търговското фактуриране на Китай се е повишил до около една четвърт при стоките и една трета при услугите. Той се надпреварва с еврото да стане втората най-използвана валута за търговско финансиране.

Историята показва, че еволюцията на световните валути е дълбоко преплетена с тази на глобалния геополитически ред. В един все по-многополюсен свят има признаци, че фрагментирането на глобалната монетарна система вече не е далечна възможност. За да се диверсифицират и предпазят от геополитически рискове, централните банки - водени от китайската - трупат злато с най-бързите темпове, наблюдавани от Втората световна война. Има сведения, че някои страни проучват начини да използват повече собствените си валути в международните търговски транзакции вместо тези на страните, които санкционират Русия.

Но никъде другаде рисковете от фрагментация на глобалната парична система не са толкова видими, колкото при международните плащания. Във време, когато трябва да интегрираме платежните системи, за да намалим тяхната сложност и разходи за потребителите, някои държави умишлено създават отделни платформи като алтернативи на съществуващите глобални инфраструктури.

Например Китай, Иран и Русия създадоха свои собствени системи за трансгранични плащания, докато членовете на БРИКС започнаха да обсъждат „мостова“ платформа за свързване на цифровите плащания и сетълмент. Тези развития биха могли потенциално да нарушат гладкото функциониране на капиталовия поток и да намалят ефективността на глобалната финансова система.

Като се имат предвид тези промени, съществуват убедителни икономически и политически причини да се стремим да запазим статута на еврото като световна валута. Този статут носи осезаеми ползи за европейските граждани, като например ниски разходи за заеми на международните капиталови пазари и защита от нестабилност на обменния курс. Освен това в един фрагментиран геополитически пейзаж статутът на еврото като международна валута осигурява стратегическа автономия, като предпазва европейците от външен финансов натиск.

Във вътрешен план привлекателността на еврото за чуждестранните инвеститори зависи от поддържането на доверието в неговата стабилност, подкрепено от добре закотвени очаквания за ценова стабилност и стабилни икономически политики. А неговата привлекателност зависи от размера и ликвидността на пазара за сигурни дългови ценни книжа, деноминирани в евро, и устойчивостта на основните пазарни инфраструктури, особено като убежище във времена на стрес. Мнозинството от мениджърите на официални резерви са изразили интерес към увеличаване на своите вложения в евро, но отбелязват, че привлекателността на валутата е препятствана от липсата на активи с висок рейтинг и централно емитиран дълг.

Така че изграждането на стабилен, технически устойчив и по-дълбок пазар за международно приети еврови дългови ценни книжа е от съществено значение. Ето защо изграждането на истински европейски съюз на капиталовите пазари трябва да върви ръка за ръка с усилията за по-нататъшно укрепване на фискалното измерение на икономическия и монетарен съюз на ЕС.

Във външен план Европа трябва да доразвие инфраструктурата за извършване на трансгранични плащания в евро с ключовите партньори. Това може например да включва свързване на системата за сетълмент Target Instant Payment на еврозоната със системи за бързи плащания в други юрисдикции, или чрез двустранни връзки, или чрез свързване към обща многостранна платформа. Подобни стъпки биха могли да укрепят търговските и финансови отношения с ключови партньори, включително развиващи се икономики. Те биха могли също така да проправят пътя цифровите валути на централната банка да се използват за извършване на трансгранични плащания в бъдеще.

Робърт Мъндел – покойният икономист, чиято работа, спечелила му Нобелова награда, беше толкова важна за създаването на единната европейска валута – веднъж каза за еврото: „Във всички аспекти, в които се очакваше то да доведе до икономическо подобрение, то се представи впечатляващо.” Чрез укрепване на безопасността, ликвидността и свързаността можем да гарантираме, че еврото ще продължи да укрепва като крайъгълен камък на световната парична система, завършва Чиполоне.