Фед не трябва да се бави с първото лихвено понижение

„Няма значение кога Федералният резерв ще започне да намалява лихвите. Това, което наистина е важно, е къде ще спре“. Това е мнение, което може да се чуе на Wall Street, споделя за Financial Times известният финансист Мохамед Ел-Ериан.

На пръв поглед този съвет служи като навременно предупреждение за многото пазарни участници, които в момента са обсебени от това дали Фед, успокоен от последните данни за инфлацията, ще започне своя цикъл на намаляване на лихвите през септември или ще изчака по-дълго, както няколко ръководители на централната банка предложиха наскоро.

Това мнение обаче пренебрегва значението на тайминга на първото лихвено понижение. При настоящите обстоятелства времето е от решаващо значение за кумулативния мащаб на цикъла и здравето на икономиката.

Обичайният аргумент за важността на тайминга казва, че първото намаление на ставката позволява на пазарите да определят да калкулират целия цикъл с по-голяма увереност. Това изглежда по-малко важно предвид днешния Федерален резерв, който е прекалено зависим от данните, който се въздържа от възприемане на стратегически възглед и който, за съжаление, изглежда малко вероятно да промени този подход скоро.

Тази липса на котва на монетарната политика лиши пазарите на облигации от важен ориентир. Виждаме това в колебанията при доходността на държавните облигации на САЩ, независимо дали става въпрос за чувствителните към политиката на Фед 2-годишни ДЦК или 10-годишните, които отразяват по-всеобхватните пазарни възгледи за целия лихвен цикъл, както и траекториите на инфлацията и растежа.

Само през четирите седмици преди последното заседание на Фед, 2-годишната доходност се колебаеше значително: нарасна до почти 5 процента, след това спадна с 0,26 процентни пункта, повиши се с 0,18 пункта и отново спадна с 0,22 пункта до дъното от 4,67 на сто. 10-годишната доходност показа подобна волатилност.

По-силният аргумент за важността на тайминга е свързан със състоянието на икономиката. Все повече, макар и все още не универсални, данни сигнализират за икономическо отслабване, включително влошаващи се изпреварващи индикатори. Това съвпадна със значителната ерозия на балансовите буфери, държани от малките предприятия и домакинствата с по-ниски доходи. Уязвимостите, които вероятно ще се увеличат, тъй като повече от отложените ефекти на големия цикъл на лихвени повишения от 2022-23 г. се материализират, идват на фона на значителна циклична икономическа и политическа нестабилност, както и преходи в области като технологии, устойчива енергия, управление на веригата за доставки и търговия.

Налице е и историческа перспектива, която сочи, че навременното намаляване на лихвите допринася за по-добри икономически резултати. Както Боб Мишел от JPMorgan подчерта в интервю за Bloomberg Television наскоро, бързото намаляване на лихвите изигра значителна роля за осигуряването на „меко кацане“ (охлаждане на инфлацията без да се стига до рецесия – бел .прев.) след цикъла от вдигане на лихвите с 3 процентни пункта през 1994-95 г., рядко явление в историята. Този исторически прецедент трябва да вдъхне чувство на оптимизъм, предполагайки, че едно навременно намаление на лихвените проценти може потенциално да доведе до подобен положителен резултат в сегашния икономически пейзаж (вероятност за меко кацане, която определям на 50 процента в момента, отбелязва авторът).

Като се има предвид динамиката на инфлацията, отлагането на първото намаление на лихвените проценти увеличава вероятността, че в крайна сметка Фед ще трябва да намали с повече, за да минимизира риска от рецесия. Този сценарий бил реципрочен на първоначалната грешка в политиката на Фед от 2021-22 г. Като погрешно характеризира инфлацията като „преходна“ и забави своята реакция, Фед трябваше да увеличи лихвите агресивно с над 5 процентни пункта, включително четири последователни повишения от по 0,75 пункта.

Ако този път Фед бъде принуден да започне голям цикъл на съкращаване поради забавен старт и задълбочаване на икономическите и финансови слабости, той ще трябва да намали лихвите с повече от необходимото въз основа на по-дългосрочните условия. Това следва предишното превишение в посока нагоре, което разкри джобове на финансова уязвимост и, в международен план, предизвикателствата откъм политики, пред които са изправени много други страни.

Още веднъж, уязвимите домакинства и малките предприятия ще бъдат най-изложени на такова превишаване, този път в посока надолу. Ползите от по-ниските ставки биха били засенчени от повишена несигурност на доходите или направо безработица.

Крайната основна лихва в предстоящия цикъл на намаляване от Фед не е даденост, а по-скоро зависи от това кога ще започне той. Колкото по-дълго централните банкери чакат, толкова повече икономиката рискува да понесе ненужна вреда относно перспективите си за растеж и финансова стабилност, като особено силно ще бъдат ударени по-уязвимите сегменти. При такъв процес Федералният резерв ще бъде отново в ролята на пожарникар, вместо една по-стратегическа реакция, която насочва икономиката към мекото приземяване, на което много от нас се надяват и от което светът отчаяно се нуждае, завършва Ел-Ериан.