Дългата ръка на Кремъл се протяга към критиците на Путин в изгнание

23-годишният Лев Скорякин бяга от Русия през януари 2023 г., след като е обвинен в организиране на протест пред централата на службата за сигурност ФСБ в Москва. Тъй като паспортът му е конфискуван от руските власти, той няма голям избор накъде да се насочи.

„Можех да избирам измежду Армения, Казахстан или Киргизстан. Не знам защо избрах Киргизстан“, казва Скорякин. „По онова време ние (руснаците, които искаха да напуснат страната) си мислехме, че ако не се набиваме на очи, ще бъдем в безопасност. Сгрешихме“, добавя той.

Късно вечерта на 16 октомври 2023 г. група мъже от службите за сигурност на Киргизстан почукали на вратата на хостела му в столицата Бишкек и го помолили да дойде с тях. Закарали го на летището и го предали на представители на руската служба за сигурност, които му сложили белезници и го придружили в пътнически полет обратно до Москва.

След началото на войната в Украйна стотици хиляди руснаци избягаха от страната в търсене на безопасност и за да избегнат мобилизация, много от тях в държавите от Централна Азия. Много руснаци нямат паспорти, а в Казахстан и Киргизстан може да се влезе само с лична карта.

Все по-голям брой руски граждани обаче откриват, че съседните страни в региона, по-специално Киргизстан и Казахстан, далеч не са безопасни.

Най-малко 14 руски граждани са били задържани или депортирани по искане на Русия от Казахстан или Киргизстан само през 2022 г. и 2023 г., според доклад на Freedom House за транснационалните репресии.

Грейди Вон от Freedom House казва, че има три основни типа хора, които Русия иска да върне у дома. На първо място, това са бивши военни и войници, които са се страхували да не бъдат мобилизирани за сражения и са дезертирали. Следват антивоенни и антиправителствени активисти, които често са депортирани заради тяхната активност. Третата група са независимите журналисти.

Страните от Централна Азия, особено Казахстан и Узбекистан, се стремят да останат неутрални след инвазията на Русия в Украйна. Сътрудничеството между местните служби за сигурност и техните руски партньори обаче продължава непрекъснато, пише британският в. Guardian.

„Има я тази история на координация, която улеснява Русия да разчита на службите за сигурност на тези страни, за да увеличи натиска или да сплаши руските изгнаници“, добавя Грейди Вон.

Алина Горшенина, 29-годишна етническа рускиня, родена и израснала в Киргизстан, пътува на организирано турне до Алмати, град в Казахстан, с майка си и 10-годишната си дъщеря, за да отпразнува Деня на детето миналия юни. Докато се опитвали да преминат границата, тя била арестувана. Без знанието на Алина, руските власти са издали международна заповед за ареста ѝ, като са я обвинили в причиняване на телесна повреда на съдия в Русия.

Първоначално тя си е мислела, че просто ще бъде изпратена обратно в Киргизстан и е казала на майка си и дъщеря си да продължат пътуването без нея.

Алина е посещавала Русия само два пъти в живота си – последния път преди седем години. Тя е била доброволец в екипа на Алексей Навални и е пламенна анти-Путин активистка, като често спори в социалните медии с пропутински публични фигури. „Публикациите ми трябва да са обидили някой високопоставен“, коментира тя пред медията.

В крайна сметка Алина е прекарала два месеца зад решетките в Казахстан, преди да бъде освободена и да ѝ бъде позволено да се върне у дома. Сега тя работи с руски адвокат, за да обори обвиненията срещу нея от разстояние.

Мурат Адам, казахстански адвокат, който е работил по няколко случая на хора, задържани по искане на Русия, казва, че според него от Кремъл се опитват да сплашат хората и да покажат, че дори онези активисти, които са напуснали страната, също могат да бъдат арестувани и не са в безопасност.

В някои случаи Казахстан отказва да депортира хора в Русия. Според Адам това не се дължи на добрата воля на страната, а по-скоро на неуспеха на Русия да представи всички документи за улесняване на депортирането.

„Нашата Главна прокуратура би се съгласила да депортира тези лица, ако Русия предостави достатъчно доказателства за техните неправомерни действия и намерението си да ги преследва. Явно обаче информацията не се предоставя и Казахстан не може да държи хората в ареста за неопределено време“, казва юристът.

След екстрадирането му в Русия Скорякин очаква да получи дълга присъда. Вместо това, след като се признава за виновен, той получава глоба и е освободен. Той е успял да се премести Германия, която му е предоставила убежище.

„Никъде не се чувствам напълно в безопасност, но със сигурност тук е по-безопасно от Киргизстан“, казва той. „Целта на Русия е една: да покаже, че никой не може да им избяга“, посочва Скорякин.