Косово през 2024 г. – визова либерализация и застой в международните отношения

Новината на годината за Косово през 2024 г. беше визовата либерализация – на 1 януари 2024 г. влезе в сила безвизов режим за гражданите на Косово, който им позволява да пътуват в Европейския съюз (ЕС) без да е необходимо издаването на виза за период на престой до три месеца. С това Косово стана последната от шестте държави от Западните Балкани, която получи отпадане на визите за ЕС.

Новите правила позволяват на гражданите на Косово да пътуват до ЕС и Шенгенското пространство без визи за период на престой от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период.

Косовските граждани имат вече от година възможността да пътуват без визи до всички страни от блока, с изключение на Ирландия, която не е в Шенгенското пространство, но също така и в Швейцария, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, които - въпреки че не са в ЕС - са част от зоната за свободно движение, отбелязва вестник „Коха диторе“.

Визовата либерализация доведе до повишен интерес от страна на косовските граждани за пътуване и придвижване в ЕС, но и до притеснения от компаниите в Косово заради големия брой хора в работоспособна възраст, които могат да напуснат страната след влизането в сила на безвизовия режим.

Все още няма публикувани данни колко общо са косовските граждани, напуснали страната след 1 януари 2024 г. Данните от преброяването в страната, проведено тази година, обаче показват, че населението на Косово е намаляло с повече от 100 хиляди души от 2011 г.

Според информация на статистическата служба на ЕС (Евростат), цитирана от албанската редакция на Радио Свободна Европа, броят на подалите молба за убежище в ЕС от Косово се е увеличил през първите седем месеца на 2024 г. От януари до юли средно над 550 косовски граждани са потърсили убежище в някоя от страните членки на ЕС.

Санкции и застой в отношенията с ЕС

Вестник „Коха диторе“ оценява визовата либерализация като единствената добра новина за изминалата година. Според косовското издание през 2024 г. страната е била в застой по отношение на връзките си с Европейския съюз, а молбата за присъединяване на страната към блока не се разглежда вече две години.

Косово подаде молба за членство в ЕС на 15 декември 2022 г. и е единствената страна в региона на Западните Балкани, която все още няма статут на страна кандидат за членство. Пет страни членки на ЕС – Гърция, Кипър, Румъния, Словакия и Испания – не признават независимостта на Косово.

Косовските лидери призоваха многократно през 2024 г. за премахване на наказателните мерки, които ЕС наложи на Косово през юни 2023 г. Те включват временно спиране на работата на съвместните комисии между ЕС и Косово на базата на Споразумението за стабилизиране и асоцииране и замразяване на поканите за срещи на високо равнище, както и на двустранните посещения, с изключение на онези, свързани със справянето с кризата в Северно Косово в рамките на диалога Косово – Сърбия, воден от ЕС.

Сърбия, както и сърбите в Северно Косово, където те са мнозинство, не признават обявената през 2008 г. независимост на Косово. Белград и Прищина водят диалог за нормализиране на отношенията под егидата на Европейския съюз.

Председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен каза, че комисията е готова да вдигне мерките, наложени на Косово, както и да подготви становището за статута на Косово като кандидат член за присъединяване към ЕС, но подчерта, че за това е необходимо единодушие в Съвета на ЕС.

Диалогът със Сърбия – повод за вътрешна и външна изолация

Международният фактор призова многократно Косово и Сърбия да прилагат договореностите по диалога, като подчерта, че единственият път към ЕС и по-добро бъдеще за двете страни минава през нормализацията на отношенията им.

Международната общност също така критикува действия на косовското правителство по затваряне на незаконните, според Косово, паралелни сръбски институции в северната част на страната, където живеят предимно етнически сърби, като се обоснова с това, че тези „некоординирани и едностранни“ стъпки биха могли да изострят напрежението между Белград и Прищина.

Косовското правителство казва, че е предприело тези стъпки за да разпростре суверенитета си, но бива критикувано от международната общност, която изисква решаването на тези въпроси в рамките на диалога Белград – Прищина с цел да бъде избегнато изострянето на напрежението на място.

Сред тези стъпки бяха въвеждането на еврото като единствена валута за плащания в брой в Косово  и опитите за отваряне на моста над река Ибър в етнически разделения град Митровица в Северно Косово.

Косовската опозиция обаче обвини премиера Албин Курти за състоянието на диалога и влошаването на отношенията с ключовите партньори на страната, сред които САЩ.

Ударът по стратегически важна инфраструктура

Крехката ситуация в Северно Косово, която е основната причина за застоя в отношенията на Косово с ЕС и САЩ, се усложни допълнително след взрив в тази част на страната, който повреди критично важна инфраструктура на Косово.

Експлозията на 29 ноември 2024 г. край Зубин Поток повреди водопроводния канал Ибър-Лепенац (на албански Ибър-Лепенц), който снабдява с вода Северно Косово, Прищина и околните градове, както и охладителните системи на топлоцентрали, които генерират почти цялото електричество в страната. Прищина определи експлозията като "терористично нападение". Косовският премиер Албин Курти обвини Сърбия, че стои зад експлозията, но не представи доказателства за това твърдение. Белград от своя страна отрече да е участвал в нападението и го осъди, а сръбският президент Александър Вучич определи обвинението като прибързано и безотговорно.

Водоснабдяването беше възстановено с временно решение – поставяне на контейнер, през който водата да минава, а случаят се разследва, включително от ФБР. Очаква се изнасяне на данни за случилото се.

Избори през 2025 г.

В Косово предстоят парламентарни избори, които ще се проведат на 9 февруари 2025 г. Очаква се те да бъдат ключов тест за настоящия премиер Албин Курти, чиято партия спечели убедително през 2021 г. Изходът от изборите в началото на годината ще определи и посоката, в която страната ще поеме.

/БТА/