САЩ замразяват военната помощ за Украйна

САЩ замразяват военната помощ за Украйна, съобщиха Ройтерс, Bloomberg и CNN, позовавайки се на свои източници. Официално потвърждение все още няма, но по-късно днес (4 март) президентът Доналд Тръмп ще направи изявление пред Конгреса за състоянието на съюза.

Според Bloomberg спрени ще бъдат всички доставки, включително и на вече доставените в Полша оръжия, очакващи трансфер към Украйна. CNN допълва, че ще бъде направена оценка доколко тази помощ допринася за мира.

Според публикация в The Wall Street Journal Доналд Тръмп е наредил спирането на покупките на оръжия за Украйна още преди посещението на Володимир Зеленски във Вашингтон.

Изглежда, че в Киев вече реално се готвят за този вариант. "Проведох среща на щаба, на която анализирахме пакетите с помощи и някои договори, сключени досега. Имаме добри резултати по договорите за артилерия - на Украйна е нужна стабилна основа. Безспорен приоритет са и дроновете", каза украинският президент Володимир Зеленски  във вечерното си обръщение за 1104-ия ден от началото на пълномащабната война.

Той отбеляза още, че Украйна е финансово обезпечена за 2025 г. и се разработват всякакви възможни сценарии за защита на страната. Има данни, че в страната се готвят още и за прекратяване на работата на терминалите Starlink на Илон Мъск.

"Основният сценарий е запазването на позицията за осигуряване на условия за правилна дипломация, за да приключи тази война с достоен мир. Имаме нужда от мир - честен и истински, а не от безкрайна война", допълни още Зеленски.

Според оценки на анализатори една от най-критичните точки на американската подкрепа за Украйна е противовъздушната отбрана (ПВО). Зеленски отбеляза, че страната е получила подобни системи от Литва. Defense Express коментира, че германските системи Gepard са показали своята висока ефективност при защитата от дронове.

Малко по-рано американският президент Доналд Тръмп го обвини, че не иска мир, тъй като в интервю за британски медии украинският президент каза, че "сме далеч от подписване на мирно споразумение с Русия". Според Bloomberg Тръмп е наредил спирането на помощта, докато Зеленски "не демострира желание за мир".

В Украйна все още не приемат мир без гаранции

Агенцията коментира още, че САЩ притискат Украйна за бърз мир, но Володимир Зеленски отказва да го приеме без гаранции за сигурност.

"Именно липсата на гаранции за сигурност за Украйна преди 11 години позволи на Русия да започне окупацията на Крим и войната в Донбас, след това липсата на гаранции за сигурност позволи на Русия да започне пълномащабно нахлуване, а сега, поради липсата на определени гаранции за сигурност, Русия е тази, която поддържа тази война в разгара ѝ", каза Зеленски в своето вечерно обръщение.

Според анализатори, цитирани от CNN, заради тази позиция на Зеленски последните сигнали подсказват, че  Вашигтон вече искат смяната му - нещо, което в Москва подкрепят от близо година. Според Bloomberg в обкръжението на Тръмп настояват за смяната на Зеленски, но засега той не е толкова "твърд". CNN посочва, че работата се ускорява и скоро ще бъде обявена и среща между Тръмп и руския президент Владимир Путин, вероятно в някоя от страните в Перскийския залив.

Председателят на Камарата на представителите отхвърли коментари за единодушие с Кремъл

Спирането на доставките на оръжия за Украйна и демилитаризация на страната са една от целите на Русия. В Москва остро критикуват Зеленски и настояват за неговата нелегитимност заради изтеклия му мандат. Конституцията на Украйна обаче забранява провеждането на избори по време на военно положение, както и промяна на Конституцията по време на война. До избирането и встъпването в длъжност на негов заместник Зеленски продължава своите правомощия, което е основен принцип в правото.

"Режимът в Киев и Зеленски не искат мир, те искат войната да продължи", коментира от своя страна говорителят на Кремъл Дмитрий Песков по повод срещата на Тръмп и Зеленски в Белия дом в края на миналата седмица.

Въпреки еднаквите позиции към Зеленски и войната в последните дни между част от републиканците и Москва председателят на Камарата на представителите, долната камара на американския Конгрес, Майк Джонсън беше категоричен, че няма единодушие между двете страни.

"Ние не сме съгласни с Русия и не вярвам на никаква руска пропаганда", заяви Джонсън, който е един от приближените до Тръмп републиканци, пред CNN. През есента на 2023 г. в продължение на повече от шест месеца той блокира одобрението на военна помощ за Украйна.

Джонсън отбеляза, че Доналд Тръмп иска да "подготви масата за преговори" за края на войната и му е много благодарен, че го прави.

Тръмп също се подразни от коментарите, че работи в полза на Русия и написа в социалната си мрежа, че е единственият президент, който "не е отдал късче украинска земя на путинската Русия".

Дронове отново поразяват петролни рафинерии в Русия

Две руски рафинерии бяха атакувани в нощта срещу 4 март, сочат съобщения в социалните мрежи. Разпространяват се кадри с мащабни пожари в Сизранската рафинерия в Самарска област, като неофициално ударът е извършен с дронове PD2, чиято далекобойност достига 1100 км.

Другата рафинерия, която е в  пламъци тази нощ, е в Ростовска област - край Чертково.

В нощта срещу 3 март дронове предизвикаха пожар в рафинерията в Уфа (Башкортостан). Съобщенията на местните жители сочеха, че ударите са били усетени като земетресение. Според съобщенията атаката е по една от големите руски рафинерии - "Уфаогрсинтез", която преработва 7 млн. тона петрол годишно. Рафинерията е на разстояние от около 1300 км.

Междувременно руска атака по Одеса унищожи топлоцентрала на пристанището в града. По данни на Военновъздушните сили на Украйна тази нощ към територията на страната са изстреляни 99 дрона. Със системите за ПВО са унищожени 65 от тях. 32 дрона са неутрализирани без щети, съобщават от ВВС и допълват за поражения от ударите по обекти в Одеска, Сумска и Донецка област.

Русия е разположила 620 хил. войници в окупираните части на Украйна

Русия е разположила 620 хил. войници в окупираните части на Украйна и няма намерение да забавя темпото на набиране на нови военни, съобщи говорителят на украинското военно разузнаване (ГУР) Вадим Скибитский пред РБК. Според данните през 2024 г. към военната операция са се включили 440 хил. души, което е свързано основно с увеличените бонуси за подписалите договори.

Според оценката на Института за изучаване на войната (ISW) увеличеният брой привлечени доброволци за войната и ограниченият напредък показват големите загуби а Русия на бойното поле. Според анализаторите, ако западната помощ продължи, това ще окаже допълнителен натиск върху руската армия, а също така и върху руската икономика, което ще накара Путин да вземе тежки решения през 2025 г.

Данните от бойното поле показват, че Украйна укрепва позициите си в защита на Покровск в последните дни, използвайки слабостите на руската армия. С помощта на дронове укранските военни успяват да удържат атаките към Часов яр, както и към Торецк. Украинският Център за отбранителни стратегии съобщи, че руснаците се струпват към северните части на Часов яр и подготвят офанзива. Обстрелът на града със снаряди е намален, което е индикация, че се пестят средства за по-масирана атака.

Украйна продължава своята операция в Курска област и задържа голяма част (към 450 кв. км) от завладените територии през август 2024 г. Руските военни опитват да прекъснат логистичните линии и така да изтласкат украинските военни от областта.

Данните от сводката на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) показват, че бойните действия продължават да се забавят. На 3 март са регистрирани 101 бойни сблъсъка и основните действия са съсредоточени около Покровск (21), Торецк (13) и Лиманското направление (13).

Русия е нанесла и 56 въздушни удара със 104 управляеми авиационни бомби, както над 5000 артилерийски обстрела.

В Курска област са регистрирани 29 атаки, като руснаците са обстреляли позициите на украинските военни със 17 авиационни бомби.