Управителят на БНБ: България е в много солидна позиция за присъединяване към еврозоната

България се намира в много солидна изходна позиция за присъединяване към еврозоната, тъй като изпълнява всички номинални критерии за приемане на еврото, включително изискването за инфлация и бюджетен дефицит. Това посочи управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев в изказване по време на форум, организиран от Американската търговска камара (АТК) в България и Британско-българската търговска камара (ББТК). Темата на събитието е "Финансова политика и конкурентоспособност на българската икономика".

Членството в еврозоната има потенциала да бъде контрапункт на негативните процеси в глобалната икономика, респективно е основен икономически, политически и финансов приоритет на България, посочи управителят на БНБ.

По думите на Радев финалната фаза на подготовката на България за присъединяване към еврозоната протича сравнително гладко.

"От гледна точка на логистиката и техническата подготовка БНБ и банковият сектор са напълно готови, както за процеса на обмяна, така и за действия в условията на еврозоната. С последните промени в Закона за БНБ през март беше окончателно завръшен процесът на правна конвергенция", каза Радев.

"По отношение на номиналните критерии, ние от началото на тази година консистентно изпълняваме критерия за ценова стабилност. Бюджетът за 2024 година, очакваме това да се обяви днес или утре, е изпълнен в рамките на предвидения дефицит. По отношение на валутна стабилност, дълг към брутен вътрешен продукт и лихвени проценти по дългосрочните книжа, ние традиционно изпълняваме критериите, при това със значителен положителен марж", посочи Радев.

По думите му тези развития поставят страната в много солидна изходна позиция за присъединяване към еврозоната, а на фона на глобалната несигурност интеграцията в силни съюзи като еврозоната придобива още по-голямо значение. "Става въпрос за дълбоки многопластови позитивни ефекти както върху конкурентоспособността, така и върху средносрочните и дългосрочните икономически перспективи за страната", каза Радев.

Управителят на БНБ посочи, че сред от ефектите, които може да се очаква да се появят в краткосрочен план, е по-добра достъпност и по-ниска цена на финансиране както за публичния, така и за частния сектор. "Причините за това са основно две - очакваното повишение на кредитния рейтинг на страната и понижаването на задължителните минимални резерви на банките", обясни Радев.

Той посочи, че в по-стратегически план членството в еврозоната означава и по-голяма ценова икономическа стабилност, както и по-голяма сигурност, като тези фактори са от ключово значение, особено в усложнена геополитическа среда. "Всички тези елементи биха подобрили привлекателността на България като инвестиционна дестинация и биха създали предпоставки за ускорена инвестиционна активност и по-висок растеж на потенциалния брутен вътрешен продукт. Следователно предстоящото присъединяване към еврозоната е не просто важна стъпка в европейската ни интеграция, то е стратегическа възможност за повишаване на конкурентоспособността и дългосрочния икономически потенциал на страната“, каза управителят на БНБ.

Той отбеляза, че положителните ефекти в краткосрочен и дългосрочен план биха се проявили пълноценно само ако страната ни провежда разумна макроикономическа политика, възстанови дисцилината в управлението на публичните финанси и осъществи дълго отлагани структурни реформи.

Никога не сме били по-близо до еврозоната от момента, в който се намираме сега, каза министърът на финансите Теменужка Петкова. Тази цел е ключова за нас и за нашето правителство, и за всички български граждани, и за българския бизнес, каза тя.

Петкова отбеляза, че през февруари България покри всички критерии за членство в еврозоната и припомни, че заедно с управителя на БНБ Димитър Радев депозираха до Европейската комисия (EК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) писмо с искане за изготвяне на извънредни конвергентни доклади, като Петкова изрази надежда те да бъдат положителни и да дадат възможност от 1 януари 2026 г. страната да заеме своето достойно място в еврозоната.

„Смея да твърдя, че сме готови за членството си в еврозоната“, каза министърът на финансите, отбелязвайки, че България измина дълъг път, за да стигне до този момент. Петкова посочи, че от гледна точка на законодателството страната ни е изцяло подготвена за членство в еврозоната. Тя отбеляза още, че беше извършена и се извършва голяма по обем техническа работа, за да може администрацията да изпълни своите ангажименти във връзка с приемане на еврото. В ход е и голяма информационна кампания за въвеждане на еврото, тъй като това, от което имаме нужда - и българското общество, и българският бизнес, е да чуят реалните предимства от приемането на еврото в България, да разсеем страховете на хората, за да могат те да пристъпят с необходимото доверие към този процес и да могат да пренастроят дейността на своите компании, а българските граждани да могат да устроят своите лични финанси по начин, който да съответства на изискванията на законодателството, посочи Петкова. 

Министърът отбеляза приетия закон за въвеждане на еврото в България, добавяйки, че той дава отговор на въпроси, свързани с това как трябва да подходят бизнесът и гражданите, какво трябва да направи и какъв контрол трябва да упражнява държавата, кои ще бъдат органите, които ще се занимават с контрола по отношение на въвеждане на еврото, тъй като от опита на други държави членки в еврозоната се вижда, че има един период от време, в който има опити за спекулативно увеличаване на цените и други подобни действия.

„Ние сме предприели необходимите мерки, за да предотвратим подобни процеси в България, но предстоят важни решения и моменти в тази посока“, посочи Петкова.

Теменужка Петкова заяви още, че връщането на стабилността и устойчивостта на публичните финанси на България е един от основните приоритети на правителството. 

Като друга важна цел Петкова посочи Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), по който имаше закъснение в последните четири години, като каза, че в момента правителството води интензивни преговори с ЕК, за да предоговори НПВУ за изпълнение на реформите, за които е поет ангажимент и инвестициите, които трябва да бъдат направени, така че да може България в максимална степен в оставащия период до финализиране на НПВУ - август 2026 г., да реализира максимално много проекти и да се усвоят максимално много средства. Надяваме се до края на април този процес да бъде финализиран, правим всичко възможно парите по плана да бъдат усвоени по най-добрия начин от България до август 2026 г., каза министърът.

Теменужка Петкова отбеляза като друг приоритет на правителството борбата със сивата икономика.

(БТА)