Споразумението между САЩ и Украйна: малко минерали, повече ПР и някои "козове"

След фиаското на срещата между американския президент Доналд Тръмп и украинския му колега Володимир Зеленски в Овалния кабинет в края на февруари, стана ясен завоят на Вашингтон по отношение на политиката си към войната и Русия. Неясна обаче остана съдбата на готвеното за подпис споразумение за използването на природите богатства на Украйна.

За възможностите за развитие на сектора за първи път се заговори през есента на 2024 година, когато украинският президент Володимир Зеленски представи пред своите съюзници план за мир в Украйна. В няколко точки той описа очакванията към съюзниците си (включително и оръжия за сдържане на бъдещи заплахи, за които в медиите се заговори, че са ракети Tomahawk) и възможностите за сътрудничество. Неофициално се заговори, че възможността за използването на подземните богатства е примамка именно за Доналд Тръмп, чийто избор още предстоеше.

В крайна сметка след напрегнати преговори и подновяване на работата от нулата на няколко пъти Украйна и САЩ постигнаха споразумение, обхващащо не само редкоземните елементи, а и други суровини, петрол и природен газ. Според коментар в Ройтерс сделката изглежда повече като ПР-ход - шумно огласена, макар и без много подробности.

Вече никой не я нарича "сделката за редките минерали", защото обхватът е значително разширен спрямо първите варианти.  Киев обаче заяви, че споразумението не противоречи на Конституцията на страната, нито на европейската интеграция и правителството очаква ратификацията от парламента. Според зам.-председателят на Върховната Рада това може да стане на символичната дата 8 май - Денят на Европа, когато на Стария континент празнуват края на Втората световна война. Американският президент Доналд Тръмп също планира да отбележи датата, сочейки преди дни, че САЩ са една от страните, допринесли най-много за победата, въпреки че от години Русия като наследник на СССР е иззела ролята на основен победител.

Документът вече е факт и той може да бъде използван от Тръмп, който да докаже славата си на търговец, сключващ успешни сделки. Киев  също съобщи, че в документа не са включени задължения, за които претендираше Тръмп (между 100 млрд. и 350 млрд. Долара) и за които  Зеленски съобщи, че са помощи от предишната администрация, а не заеми.

Споразумението беше определено от американския финансов министър Скот Бесънт като "историческо", а от Зеленски като "полезно и за двете страни".

Дългият път от недрата до пазара

Украйна е една от най-богатите на подземни суровини държави в Европа. Но специално за редкоземните метали и важните за новите технологии суровини проучванията са доста оскъдни, припомня Ройтерс. Преди месеци украинският президент запозна журналисти от агенцията с карти, на които бяха отбелязани част от находищата, привличайки умело интереса с коментар, че част от тези данни доскоро са били засекретени. От тях беше видно, че някои от интересните за САЩ метали като например титан, се намират или много близо до фронтовата линия, или директно от другата страна на линията под контрола на Русия. Под чертата остана внушението, че за да получи желаното, САЩ ще трябва да осигурят гаранции и подкрепа на Украйна.

Именно гаранциите за сигурност станаха "ябълката на раздора" малко по-късно в Овалния кабинет, а след скандала украинската делегация си тръгна по-рано от очакваното.

Подписаната на 30 април сделка включва приходите от разработването на новите находища, а това означава, че ще мине известно време преди суровините да изминат пътя до пазара, дори и за вече доказани залежи. Много често при такива проекти разходите за разработването са големи и добивът не е икономически изгоден. Нещо повече - повечето оборудване и технологии за това са в ръцете на Китай, който доминира на пазара за редкоземни елементи, а и е основен конкурент на САЩ за развитието на новите технологии.

Сред другите елементи, които привличат вниманието на САЩ са уранът (около Одеска и Миколаевска област) и титан. Тук Русия има водеща роля на пазара - тя е водеща при добива на титан в световен мащаб и държи дял от 27% от доставките на обогатен уран за нуждите на САЩ през 2023 година. Администрацията на Белия дом в мандата на Джо Байдън ограничи тези доставки до "свързани с националната сигурност", но и това изключение ще важи до 2027 г., а Тръмп не дава индикация, че ще премахне санкциите срещу Русия на този етап.

Друго предизвикателство може да се окажат цените. Като цяло суровините поскъпнаха в годините на войната в Украйна, когато пазарите се затвориха за металите от Русия. При графита, нужен за производството на автомобилни батерии, обаче цената се срина с 50% в последните месеци. Единствената компания, добиваща графит в Северна Америка - канадската Northern Graphite, субсидира своя завод в Квебек заради неблагоприятните пазарни условия.

Същото е положението и при лития и причината е Китай - страната "наводни" пазарите с графит и литий и така блокира разиширяването на своите преки конкуренти. При това положение развитие на нови проекти ще изисква и държавна подкрепа, но Киев едва ли ще може да си позволи това, допълва още Ройтерс.

"Козовете"

Но въпреки тези трудности споразумението действително може да бъде наречено значително, ако не "историческо", защото то дава "козове" в ръцете на САЩ при геополитическите сътресения с Китай. С тази сделка Вашингтон може да оспори доминиращото положение на Пекин и вероятно няма да бъде последното, подписано от Вашингтон.

За Украйна първите резултати също са факт - без много шум Държавният департамент одобри сделка за 310 млн. долара за продажбата на "оборудване и услуги" за изтребителите F-16. Какво точно се съдържа под това описание не е съвсем ясно, но анализатори коментират, че вероятно САЩ ще предоставят възможност за модернизация и допълване на възможностите за самолетите, които Украйна получи от европейските си партньори Нидерландия и Дания.

Досега украинските ВВС използват тези изтребители най-вече като част от системата си за противовъздушна отбрана. Техните възможности обаче могат да бъдат разгърнати и вече има индикации, че влизат и в бойни мисии.

Държавният департамент на САЩ също одобри и уведоми Конгреса за сделка на стойност "50 млн. долара, или повече", като уточни, че става въпрос за военни доставки, но без повече подробности. 

Преди време Володимир Зеленски коментира, че новата помощ от САЩ вече няма да е "безплатна" и европейските съюзници са готови да подкрепят финансово сделките за военно оборудване. Една от най-желаните от Киев покупки е на системи Patriot.

В началото на май в разговор с журналисти в Киев той призна, че е отправил отново искането за 10 системи по време на разговора в базиликата "Св. Петър" във Ватикана. Цената, която Украйна е готова да плати е 15 млрд. долара, а от Тръмп е получил отговор, че ще проучи въпроса.

Източници на Ройтерс съобщават, че разговори за системите за ПВО вече се водят и най-вероятните доставчици са САЩ и/или Гърция. Очакванията са до края на юни, когато е срещата на върха на НАТО, да има резултат от преговорите. Гърция отрече новината, но и според публикация в The New York Times САЩ анализират доставката на Patriot за Украйна - вероятно става въпрос за една система, която ще бъде изтеглена от Израел. Израелските сили решиха да заменят американските системи със своята "Прашката на Давид". 

Според доклад на Държавния департамент, публикуван през март, в периода 2015 - 2023 година САЩ са продали оръжие на стойност 1,6 млрд. долара на Украйна. Основно доставките са свързани с различни системи за защита и радари (339 млн. долара), лични предпазни средства (каски, бронежилетки и т.н. за 247 млн. долара) и боеприпаси (232 млн. долара).

Опозицията в Украйна често обвинява Зеленски, че страната не е била подготвена за атаката на Русия, но реално в първите няколко  месеца украинските военни спряха настъплението на руснаците към Киев. Първите доставки на оръжия започнаха през юни, а САЩ бяха сред малкото западни съюзници, продали оръжие след 2014 г. на Киев - ракетите Javelin, предоставени през 2018 г. и 2019 г. в първия мандат на Доналд Тръмп.

Вече след началото на пълномащабната война САЩ са одобрили военна помощ за 66,5 млрд. долара, сочи още докладът на Държавния департамент. Общо от 2014 г. (след окупацията на Крим) до днес военната помощ е в размер на 69,2 млрд. долара. Част от оръжията за Украйна идват от резервите на американската армия, изпратени без необходимост от одобрение от Конгреса.

Украйна отдавна се оплаква от недостатъчни и ненавременни доставки на оръжия. Зеленски е категоричен в интервю за CBS, че е предлагал и на Тръмп, и на Джо Байдън да плати за оръжието, но да получи това, което иска. В предишната администрация на Белия дом разределяха внимателно военната помощ, опасявайки се от реакцията на Кремъл.

Първоначално и Тръмп отхвърли това искане с коментар в социалната си мрежа Truth Social, че Зеленски непрекъснато иска още оръжия и допълни, че Украйна не е трябвало да започва война с "20 пъти по-голяма" страна и да очаква, че някой ще ѝ представя ракети.

Американският президент по този начин избягна и отговора на въпрос дали Вашингтон ще продължи да доставя оръжия и разузнавателна информация за Украйна, ако изпълни заплахите си и се оттегли от преговорния процес с Русия.

Засега САЩ си дадоха още 100 дни за опити да намерят начин да накарат Русия и Украйна да преговорят за мир.