Членството на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. и последвалото повишаване на кредитния рейтинг на страната е изключителна новина за всички българи, която ще се отрази положително на икономиката чрез по-ниски лихви по външния дълг и повишен интерес от чуждестранни инвеститори, това коментира Пламен Димитров, „Кофас България“, в предаването "В развитие" по Bloomberg TV Bulgaria.
Гостът подчерта, че външните инвестиции са реални пари, които се вливат в икономиката и повишават жизнения стандарт. Въпреки положителните перспективи той предупреди за рисковете от прекомерно задлъжняване. "Ако дълговете не са свързани със структурни реформи и повишаване на износа, това само ще влоши икономическата ситуация", каза Димитров.
Според него членството в еврозоната и Шенген ще даде силен тласък на износно ориентираните сектори. Той обаче подчерта значението на политическата стабилност, без която инвеститорите ще останат предпазливи.
Ниските данъци у нас в добавка с членството в еврозоната и Шенген и политическа стабилност би превърнало България в много добра инвестиционна дестинация, обобщи Димитров.
Той коментира и данните от последния годишен доклад на „Кофас“, които показват тревожна тенденция – въпреки икономическия подем в региона през 2024 г., случаите на корпоративна несъстоятелност не намаляват. Според Димитров, ако се изключи Унгария – където регулаторни промени изкривяват статистиката, реалното увеличение на фалитите в региона е около 3%. Той посочи, че това е сигнал за структурна слабост в някои сектори на икономиката, особено при малките и средни предприятия.
Сред най-засегнатите отрасли са транспортът, строителството и металургията. Малки фирми с ограничен ресурс – например превозвачи с няколко камиона – не успяват да се справят с нарастващите разходи и понижените приходи. Компании, които са се заредили със скъпи суровини преди спада в цените, също се оказват в затруднение. Димитров подчерта, че в България официалната статистика не винаги отразява реалната картина, тъй като много предприемачи формално не обявяват несъстоятелност, а просто преустановяват дейност без правна процедура – така фалитите остават „невидими“, но последиците за кредиторите и икономиката са реални.
„Транспортът е секторът, в който много малки компании не успяха да преодолеят тежките удари, които идват от всякъде - повишени цени на всичко, което трябва да купуват, а от другата страна намалени ставки за техните услуги. Това много вдигна процента на несъстоятелност в този сектор. Същото е в сектор строителство“, посочи събеседникът.
По отношение на международната ситуация събеседникът изрази притеснение от евентуална ескалация в Близкия изток. Според него рязкото поскъпване на петрола може да доведе до стагфлация. Той също така критикува нестабилната търговска политика на САЩ, която според него внася несигурност в глобалната търговия. Бизнесът и държавите имат нужда от предвидимост, а не от изненадващи решения, коментира Димитров.
Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.


Започва предоставянето на безплатни компостери на 500 домакинства във Варна
Kaufland отбелязва 20 години във Варна с над 70 млн. евро инвестиции в града
Започва ремонт на улици във варненския квартал "Виница"
Петролът достигна 100 долара за барел за първи път от юли
Четири кучета нахапаха 7-годишно дете
Президентът Вучич ще се кандидатира за премиер на Сърбия в избори на 25 октомври
Златото поскъпва, тъй като по-слабият долар компенсира инфлационните рискове
За пръв път от юли Брент стигна $100
САЩ поразиха цели около остров Харг
Бесент предизвика трейдърите да заложат срещу него
Четири Tesla изгоряха в дилърство в Калифорния
По-високо налягане в гумите удари по джоба собственик на BMW
Lexus RX на старо – чести проблеми и техните решения
Plug-in хибридите отново са в центъра на голяма измама
И ограничение от 150 км/ч не помага – 40% от шофьорите не го спазват
Сабрутев: Трагедията в Исперих трябва да промени позицията за хазарта
МВнР с предупреждение към българите в Хавай заради урагана “Лоуъл“
Лавров: Украйна вече не съществува като легитимен субект на международните отношения