Конституционният съд образува дело по искане на омбудсмана срещу текстове в Бюджет 2026

Конституционният съд (КС) образува дело по искане на омбудсмана за установяване на противоконституционност на текстове от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на България за 2026 г., поради несъответствието им с принципите на правовата и социална държава, съобщават от съда.

Докладчик по делото е съдия Соня Янкулова, която е и докладчик по обединеното дело по отношение на бюджета.

На 4 август Конституционният съд допусна за разглеждане по същество делата, образувани по три жалби – една от ГЕРБ-СДС, и две от „Продължаваме Промяната“, във връзка със Закона за държавния бюджет и Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г.

По делото, свързано със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО), докладчик е съдия Борислав Белазелков.

Омбудсманът Велислава Делчева по-рано днес сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на разпоредбите от Закона за държавния бюджет на България за 2026 г., свързани със  „замразяването“ на минималната работна заплата и промените в отчитането на трудовия стаж. 

Според омбудсмана оспорените разпоредби засягат пряко начина, по който се признава трудовият стаж – юридически факт, с който се свързват възникването, упражняването или размерът на редица трудови и социални права. В искането се посочва, че новата уредба засяга особено неблагоприятно лицата, работещи при непълно работно време – родители на малки деца, лица с трайни увреждания или със здравословни ограничения, учащи се, пенсионери, лица, които полагат грижи за членове на семейството, както и граждани, за които непълната заетост е единствената реална възможност за участие на пазара на труда.

„За тези лица новият режим не е само въпрос на счетоводно или административно отчитане на трудовия стаж; той забавя придобиването и може да намали размера на непосредствено свързани с труда права – платен годишен отпуск, допълнителни отпуски, допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, обезщетения, чиито размер или възникване зависят от продължителността на трудовия стаж, както и възможността за заемане на длъжности, за които законът изисква определена продължителност на трудовия или професионалния стаж“, се посочва в искането на обществения защитник.

По отношение на минималната работна заплата омбудсманът изтъква, че суспендирането на законовия механизъм за определянето ѝ и замяната му с конструкция, зависеща от бъдещо и несигурно законодателно събитие, има пряко отражение върху правата на работниците и служителите. Според искането премахването на действащия механизъм без ясна и ефективна алтернатива създава риск от правна и икономическа несигурност и лишава значителен брой работници от необходимата предвидимост и защита.

В искането се поддържа, че оспорените разпоредби противоречат на принципите на правовата и социалната държава, на конституционната закрила на труда, на правото на труд и на правото на минимално трудово възнаграждение и платен годишен отпуск. Посочва се още, че промените създават риск от непряка дискриминация спрямо работещите при непълно работно време, като поставят тази категория работници в трайно по-неблагоприятно положение единствено поради организацията на работното им време.

Омбудсманът обръща внимание и на начина на приемане на оспорените текстове, а именно без обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Делчева иска Конституционния съд да образува конституционно дело и да обяви за противоконституционни разпоредбите като противоречащи на принципите на правовата и социалната държава, както и на разпоредби от Конституцията.