Риба, кораби и суверенитет: Исландия обмисля европейското си бъдеще

Преди 50 години Гилфи Гейрсон и Сигурбьорн Сваварсон прерязват кабелите на британски риболовни тралове и се измъкват от фрегатите на Кралския флот на борда на малки исландски кораби на бреговата охрана, използвайки партизански тактики, за да държат флотовете на други държави извън свои води.

Исландия спечели поредицата от сблъсъци, известна като „Войните за треската“, а контролът над тези води се превърна в основата на икономиката на вулканичния остров, пише Ройтерс.

Половин век по-късно страхът от загуба на контрол е в основата на референдума на 29 август за това дали да се възобновят преговорите за членство в Европейския съюз.

За мнозина гласуването се свежда до компромис: дали по-ниските лихвени проценти и мястото на масата на Европа си заслужават да се отстъпи част от контрола върху риболова и самоопределението, които формират независимостта на Исландия, откакто тя се отделя от Дания преди осем десетилетия.

Страхове заради Тръмп и разходите за живот

Публичният дебат преди гласуването е дълбоко вкоренен в правата за риболов, но сега се фокусира и върху разходите за живот, както и върху заплахите на американския президент Доналд Тръмп да придобие съседна Гренландия, което повдигна въпроси относно собствената отбрана на Исландия.

„Ситуацията, каквато я виждам днес, е, че съществува страхът, че може да загубим контрол върху това, за което сме се борили“, комвнтира Сваварсон, който е служил като първи помощник-капитан на кораба на бреговата охрана „Егир“ през 1976 г. в разгара на „Войните за треската“ и вероятно ще гласува против възобновяването на преговорите.

Исландия подаде заявление за присъединяване към Европейския съюз през 2009 г. след банковия колапс от предходната година и прекара четири години в преговори, преди новото евроскептично правителство да прекрати процеса през 2013 г.

Резултатите от проучванията са разделени поравно

„Определено ще кажа „да“, казва Гейрсон, радиооператор по време на конфликтите с Великобритания, който впоследствие прекарва 42 години в бреговата охрана, а по-късно представлява Исландия в международни преговори по риболова.

„Не можем да бъдем като изолиран остров насред нищото. Трябва да си сътрудничим със съседните държави“, казва той, добавяйки, че поне би искал да види какво споразумение може да бъде постигнато, преди да вземе решение.

Но ако Исландия загуби контрол над риболовните си зони след сключването на споразумение с ЕС, той би гласувал против присъединяването.

„Бих почувствал, че това, което направих като млад, е било напразно“, обяснява той.

Гласуването не е референдум за членство и всеки договор за присъединяване би изисквал втори референдум.

Проучване на Gallup от този месец показа, че избирателите са разделени по въпроса за възобновяването на преговорите: 46% заявяват, че биха гласували с „да“, а 46% – с „не“, като 8% не са взели решение. Според проучванията има мнозинство против самото присъединяване към блока.

Риболовът като идентичност

Риболовът остава от централно значение както за икономиката, така и за идентичността на Исландия, наред с алуминия и туризма. Голяма част от треската, която се консумира днес в британските заведения за „фиш и чипс“ (риба с пържени картофи), идва от исландски води – наследство от същия този спор, в който са се борели Гейрсон и Сваварсон.

„Риболовът се превръща в символ на суверенитета на Исландия, тъй като е в основата на икономическата независимост на страната“, коментира Ейрикур Бергман, професор по политически науки в Университета „Бифрост“.

Хейдрун Мартейнсдотир, председател на браншовата асоциация Fisheries Iceland, посочва, че секторът преработва улова си изцяло в Исландия, вместо да го изнася в суров вид – система, която според нея би могла да се разпадне при присъединяване към Общата политика в областта на рибарството на ЕС. „В Исландия остават 100% от печалбата и искаме да се запази така“, каза тя.

Според Бергман никой външен министър никога не би могъл да подпише договор, с който да отстъпи контрола: „Този човек би бил изгонен от страната.“

За други залогът няма почти нищо общо с рибата. „Някога бяхме колония на Дания“, каза Флоки, 27-годишен дизайнер от Рейкявик. „Мисля, че става въпрос предимно за запазването на контрола върху нашите собствени избори и решения като държава.“

Сигурността и Русия

Исландия се намира на геополитически ключово място между Гренландия, Исландия и Великобритания и НАТО отдавна я разглежда като точка за наблюдение на руските военноморски движения към открития океан.

Страната няма собствена армия, а отбраната ѝ се основава на членството в НАТО и на двустранно споразумение с Вашингтон, подписано през 1951 г.

Експертите обаче твърдят, че президентството на Тръмп, включително наложените от него мита и заплахите за придобиване на Гренландия, е принудило исландците да преосмислят предположения, които някога са се приемали за даденост – въпреки че решението за провеждане на референдума е взето още преди втория мандат на Тръмп.

„Цялата история с Гренландия накара исландците да се замислят и да преразгледат отношенията си със САЩ, като си задават въпроса дали САЩ са надежден партньор... нещо, което досега никога не е било повод за загриженост в Исландия“, каза Бергман.

Външният министър Торгердур Гунарсдотир заяви пред Ройтерс, че НАТО и отбранителният пакт със САЩ ще останат в основата на сигурността на Исландия, независимо от резултата от гласуването, но че членството все пак би могло да бъде „ценно допълнение“, особено за икономическата сигурност.

Относно заплахите на Тръмп към Гренландия тя заяви: „Разочаровани сме от кампанията на натиск, водена както срещу гренландците, така и срещу Дания.“

Но по-голямото притеснение, казва тя, е другаде. „Нашето основно притеснение е насочено към дейностите на Русия – предимно в Украйна, но също и към морските ѝ дейности във водите ни и в близост до тях, в Северния Атлантически океан.“