Пеканов: Очакваме голям процент от оставащите средства по ПВУ да бъдат получени

България трябва да изпрати до Европейската комисия последното, пето искане за плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) до 30 септември. Страната очаква по него около 1,8 млрд. евро, съобщи вицепремиерът Атанас Пеканов по време на изслушване в парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

Срокът за приключване на всички заложени в ПВУ инвестиции и реформи изтече на 31 август. Последното плащане е обвързано с общо 59 етапа и цели - 49 инвестиции и 10 реформи.

Очакваме голям процент от средствата по Плана да бъдат получени, а средствата, които ще останат за държавния бюджет, ще бъдат в много малък размер. Пеканов посочи, че не може предварително да се каже каква сума ще бъде изплатена, тъй като това зависи от оценката на Европейската комисия. По думите му има елементи от някои реформи, които не са изпълнени и за тях може да бъдат удържани средства, но очакването е това да не е в голям размер.

Като примери Пеканов посочи реформата за Антикорупционната комисия, при която не е избран пети член, дела на обществените поръчки с един оферент и броя на обученията за дигитални умения по проект на Министерството на труда и социалната политика. Той посочи и незавършения до края на срока един от общо 10 индустриални парка – този в Свищов.

„Не очакваме някакви големи глоби“, каза Пеканов и отбеляза, че големите реформи, поставени като цели, са изпълнени, включително реформите в Антикорупционната комисия, Българския енергиен холдинг и по отношение на държавния служител.

По думите му плащането по петото искане трябва да бъде извършено тази година, като дали това ще стане в края на ноември или началото на декември е технически въпрос, който зависи от Европейската комисия.

В отговор на въпрос на Томислав Дончев от ГЕРБ Пеканов посочи, че към началото на юли разплатените средства към крайните получатели са били 3,3 млрд. евро, а към момента са 5,1 млрд. евро. Това представлява нарастване с близо 50 процента, отбеляза той.

Пеканов каза, че разплащанията могат да продължат и след официалния край на механизма на 31 август, тъй като водещи са постигнатите резултати. Той изрази надежда проектите да бъдат завършени и разплащанията да приключат до края на тази година.

На въпрос на Богдан Богданов от „Продължаваме промяната“ каква сума може да бъде удържана от Европейската комисия Пеканов каза, че е твърде рано да се посочи точна цифра. Той определи оценката за получаване на около 90 процента от средствата като „много консервативна долна граница“ и заяви, че очаква процентът да бъде „много над нея“. 

Пеканов представи и част от работата по подготовката на следващия програмен период 2028–2034 г. Той посочи, че процесът е започнал, но все още няма готов вид нито на инвестиционните проекти, нито на реформите, които ще бъдат включени в бъдещия план.

По думите му на европейско ниво продължават преговорите за размера и правилата за следващия програмен период. България има ясна позиция, че в европейския бюджет трябва да бъдат застъпени основно традиционните политики, кохезионната политика и земеделските фондове.

Пеканов посочи, че по предварителните и неофициални насоки, получени от Европейската комисия, новият механизъм се очаква да бъде комбинация между класическите оперативни програми, кохезионната политика и Плана за възстановяване и устойчивост. Неговото впечатление е, че съотношението ще бъде по-скоро 80 процента модел на ПВУ и 20 процента оперативни програми. Той обясни, че се предвиждат отделни инвестиционни проекти, групирани по различни приоритети, министерства или стратегически цели, които ще вървят заедно с реформи. Като основни хоризонтални политики, които се очаква да бъдат включени, Пеканов посочи върховенството на закона и антикорупционните политики.

Сред сферите, в които България има идентифицирани слабости и които могат да намерят място в бъдещия план, той посочи образованието, транспорта, околната среда, регионалното развитие и здравеопазването.