Brexit е струвал на Великобритания 330 хил. работници

Имиграционните ограничения заради Brexit са довели до недостиг на 330 хил. работници във Великобритания, което е допринесло за по-затегнатия пазар на труда и подхранването на инфлацията, показа нов доклад, цитиран от Bloomberg.

Нискоквалифицираните сектори, включително търговия на дребно и ХОРЕКА (хотелиерство и ресторантьорство), са ударени най-силно от края на свободното придвижване след излизането на Великобритания от Европейския съюз, показва анализ на Centre for European Reform.

Данните са поредните, които показват цената на Brexit за британската икономика. Макар че правителството на консерваторите, от които е част сегашният премиер Риши Сунак, настояваше за излизане от ЕС, сега управляващите се борят да овладеят икономическите последици от решението.

Британското правителство обеща да ограничи предлагането на евтина работна ръка от Европа, когато въведе нова имиграционна система след Brexit.

Великобритания изгуби около 1% от работната си сила заради влиянието на Brexit, посочват икономистите от анализаторската група Джон Спрингфорд и Джонатан Портес. Макар че това е довело до увеличаване на работниците от страни извън ЕС със 130 хил. души до юни 2022 г. спрямо сценарий, при който имиграционният контрол не е променян след Brexit, този ръст е заличен от 460 хил. по-малко работници от ЕС, казват икономистите.

Недостигът на работна ръка помогна да се захрани най-силният ръст на заплащането във Великобритания отвъд пандемията, създавайки допълнителни главоболия за Английската централна банка, докато тя се бори с болезнено високата инфлация. Организацията зад доклада казва, че най-големият недостиг на служители от страни извън ЕС има в транспорта, както и при складирането, търговията на дребно и ХОРЕКА сектора.

„Условията на новата система, макар и либерални, са твърде тежки, за да компенсират загубата на свободно придвижване в нискоквалифицираните сектори на икономиката, което доведе до недостиг на работна ръка“, казват Спрингфорд и Портес. „Възможна е да има комбинация на по-високо заплащане и цени и по-малко производство, особено в сектори, където автоматизацията е трудна“, посочват те.