Дистанционната работа ще се наложи в дългосрочен план

В Amazon имаше напускания. В Starbucks и Walt Disney - петиции. В Google - призиви за преосмисляне. Ето как работниците в някои от най-известните компании в света отговориха тази година на правило, което би звучало странно преди пандемията: да се стои в офиса поне три дни в седмицата (или четири в случая с Disney). От всички последствия от новата ера на гъвкава работа, това, което беше най-малко очаквано е този корпоративен бунт, пише колумнистът на Financial Times Пилита Кларк.

Оказва се обаче, че това не е единствената изненада. Три години след като милиони служители бяха изпратени да работят от вкъщи въпросът къде и кога работят те остава изключително сложен. Някои неща стават по-ясни, като се започне от степента, в която работниците са готови да се борят за привилегия, която мнозина не са имали преди Covid.

Синдикатите на белите якички са звездите в тази история досега, пише още Кларк. В Австралия през юли профсъюзите издействаха споразумение за дистанционна работа за хиляди федерални държавни служители, което може да позволи неограничени дни у дома. Те също така осигуриха право на домашна работа в една от най-големите банки в страната и спорят с друга за правило, изискващо служителите да прекарват поне половината от работното си време за месеца в офиса. Тези битки могат да се проточат, смята анализаторът.

Повече от 150 000 служители на канадското правителство по-рано тази година стачкуваха в продължение на близо две седмици срещу правилата за връщане присъствено на работа, както и за заплащането. Това беше един от най-мащабните протести в страната. В крайна сметка те не успяха да спечелят правото да работят от вкъщи, въпреки че правителството се съгласи да преразгледа политиката си.

Става все по-ясно, че дистанционната работа не вреди непременно на производителността. Сериозни изследвания сочат, че изцяло дистанционната работна сила може да бъде с около 10 процента по-малко продуктивна от тази, работеща изцяло присъствено, но загубите могат да бъдат компенсирани от големи спестявания от офис пространство и наемане на глобален персонал за по-ниски от местните заплати. В същото време хибридната работа изглежда има нулево или минимално положително въздействие върху производителността.

По същия начин обратната реакция срещу работата от вкъщи не е толкова драматична, колкото може би изглежда от историите за BlackRock, Citigroup и други големи компании, които затягат правилата за връщане в офиса. Три години след началото на пандемията много офис сгради в големите градове на САЩ все още са само наполовина пълни спрямо 2019 г. И дори когато работниците се върнат в офиса, те не остават там толкова дълго, колкото преди.

"Ако това звучи странно, то може да е защото чуваме по-малко за компании като Allstate, застрахователят, който има около 57 000 служители и позволява на 82 процента от тези в САЩ да работят дистанционно", коментира Пилита Кларк.

И накрая, има голяма изненада относно типа държави, в които работата от дома се разраства.

Изследователи, като икономиста от Станфордския университет Никълъс Блум, очакваха да видят модел богати-бедни като този в отделни страни, където нивата на домашна работа са най-високи сред хората с високи доходи и спадат с намаляването им.

Но данните показват, че езикът, а не доходът, е по-голям фактор. Изследванията, които Блум и други наскоро публикуваха, показват, че нивата на домашна работа са значително над средните в англоговорящите страни: САЩ, Обединеното кралство, Канада, Австралия и Нова Зеландия. Във всичките тези държави нивата на работа от вкъщи са по-високи, отколкото в други богати, но неанглоговорящи страни, като Япония, Франция и Италия.

„Това е поразително и не е онова, което прогнозирахме“, посочва Блум. Но какво обяснява разликата? Блум признава: „Честно казано не знаем“.

Има няколко теории. По-просторните домове в САЩ може да улесняват дистанционната работа много повече от тесните апартаменти в Северна Европа и Азия. Освен това азиатските страни, които победиха Covid по-бързо, имаха по-кратки локдауни и следователно по-малко време за експериментиране с домашната работа.

Намирам друга теория за по-убедителна, пише обаче Кларк: американските компании като цяло са по-добри в измерването и оценката за представянето на работниците, така че хората, работещи от вкъщи, не ги притесняват. Управленските практики в САЩ обикновено се възприемат по-бързо от англоговорящите нации, но след това се разпространяват и другаде. Това е една от причините, поради които Блум смята, че въпреки сегашния спад нивата на дистанционна работа в крайна сметка ще се повишат.

Разпространението на технологии, които улесняват дистанционната работа, е друг фактор, както и броят на изцяло дистанционните стартиращи компании, които ще се превърнат в компаниите на утрешния ден. Освен това правителствата, които се борят със свиване на населението, осъзнават предимствата на дистанционната работа, която е отчетливо по-популярна сред родителите с малки деца.

Една глобална рецесия може да промени това, както и друг шок като Covid. Но междувременно подозирам, че Блум е прав, завършва авторката.