Най-много жени на ръководни длъжности у нас има в съдебната власт

Най-висок относителен дял на ръководни длъжности, заети от жени в България, се наблюдава в институциите на съдебната власт, а най-нисък - в законодателна власт. Най-много дами заемат ниво "ръководител" във висшите училища и научните организации. Това се вижда от изследването на Националния статистически институт (НСИ) „Равнопоставеност между жените и мъжете в управлението 2021“, в което са включени общо 22 163 ръководни длъжности.

Публикацията обобщава резултатите от проведеното пилотно изследване на равнопоставеното участие на жените и мъжете в процесите на вземане на решения. Обект на наблюдението са заетите ръководни длъжности от висше и средно управленско ниво в институциите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт и в други самостоятелни структури извън тях. В изданието са включени и данни от преброяванията на населението през 2021 и 2011 г. за заетите на ръководни длъжности лица в България.

В изследването националната статистика отчита, че 63,5% от ръководните длъжности на високо и средно управленско ниво в България заемат мъже, а 36,5% - жени. 

В края на 2021 г. мъжете заемат 68,8% от ръководните длъжности на най-високо управленско ниво, а жените са най-добре представени на ниво "заместник ръководител" – 41,1%.

В държавните предприятия и търговските дружества с мажоритарно държавно участие мъжете заемат 72,5% от ръководните длъжности.

Най-висок относителен дял на ръководни длъжности, заети от жени, се наблюдава в институциите на съдебната власт - 53%, а най-нисък в законодателна власт – 24,2%. През 2021 г. в страната 28,3% от общинските съветници и 29,3% от кметовете са жени.

Над 50% от ръководителите в специализираните териториални администрации, научните организации и обществените медии са жени.

Източник: НСИ

В сравнителен план между наблюдаваните категории в изследването в съдебната власт (Висш съдебен съвет, Инспекторат към ВСС, прокуратура, съдилища, Национален съд на правосъдието), над половината от ръководните длъжности в структурите на системата се заемат от жени. Паритетно участие на двата пола се регистрира и по отделните длъжностни нива, като на длъжност "заместник-ръководител" 57,1% от позициите са заети от жени.

Към края на 2021 г. броят на съдиите в страната е 1868, от които 2/3 са жени. В сравнение с предходната година общият брой на съдиите намалява с 317 души, или с 14,5%, но съотношението между половете остава без изменение.

Най-висок относителен дял на жените съдии се наблюдава в административните (77,9%) и върховните съдилища (74,7%).

Дамите на ръководни длъжности са най-слабо представени в институциите на законодателната власт (24,2%). Ниският им относителен дял в тази категория зависи и от разпределението по пол на лицата, участващи в кампаниите за избор на народни представители.

По данни на ЦИК на парламентарните избори, проведени на 14 ноември 2021 г., жените кандидати са 1515, или 29,9% от общо 5062 кандидати, като избраните жени народни представители представляват 23,8% от общо 240 народни представители.

Към 31 декември 2021 г. делът на жените народни представители в националния парламент е 22,5%, като това е най-ниската отчетена стойност в периода между 2018 и 2022 година. Балансирано участие на жените и мъжете на ръководни длъжности в законодателната власт се наблюдава единствено при длъжност "заместник-председател на Народното събрание", където жените са 42,9%, а мъжете - 57,1% от общо 7 заети позиции.

Относителният дял на жените сред българските представители в Европейския парламент е по-висок, но близък до този в националния парламент. По данни на Европейския институт за равенство между половете към последното тримесечие на 2021 г. жените от квотата на България съставляват 29,4% от всички български членове.

Към края на 2021 г. в централната администрация на изпълнителната власт жените на ръководни длъжности представляват 39,2% от всички ръководители, а делът им в териториалната администрация е 34%. Данните показват, че жените имат по-голям относителен дял в ръководствата на изпълнителните агенции (63,8%) и специализираните териториални администрации (64.8%) и по-малко участие в управлението на отделните министерства, където 72,6% от ръководния състав се състои от мъже.

Прегледът по вид административни структури и длъжностни нива разкрива, че жените по-често заемат длъжности като "заместник-ръководител" и "друга ръководна длъжност" и са по-слабо представени като ръководители на най-високото ниво на управление в съответната институция. Показателен пример за това е разпределението на ръководните длъжности в областните администрации, където на най-високото длъжностно ниво жените са 7,1%, а на най-ниското - 68,6%.

В органите на местното самоуправление (общинските съвети) към 31 декември 2021 г. от общо 5128 общински съветници 1451, или 28,3%, са жени. В регионален аспект най-добра представеност на жените в състава на общинските съвети има в областите Враца (37,8%), Перник (37%), София (35,1%), а най-ниска - в Благоевград (21,1%), Разград (22,4%), Кърджали (22,7%).

Във висшите училища и научите организации данните показват балансирано участие на двата пола в управлението, като в научните организации жените заемат 59,8% от ръководните длъжности. Аналогични резултати се отчитат и в подкатегория "Държавни и обществени структури", където относителният дял на жените в институциите и организациите извън законодателната, изпълнителната и съдебната власт е 58,5%.

По-слаба представеност на жените се регистрира в управлението на държавните предприятия и търговските дружества, в които 27,5% от ръководните постове се заемат от жени.

Прегледът на данните по длъжностни нива показва, че най-много жени заемат най-високото длъжностно ниво "ръководител" във висшите училища и научните организации (47,2%), а най-малко - в държавните предприятия и търговските дружества (21,9%). На длъжностните нива "заместник-ръководител" и "друга ръководна длъжност" относителният дял на жените е най-голям в категорията "Държавни и обществени структури" - съответно 47,7% и 59,7%.

През 2021 г. сред страните от ЕС България заема шесто място по относителен дял на жените ръководители в наблюдаваните дружества.

Източник: НСИ