Нова авария като тази във „Фукушима“ може да създаде заплаха за Източна Европа

Политиците, страхуващи се от евентуална авария в украинската АЕЦ „Запорожие“, трябва да насочат вниманието си към една по-голяма и непосредствена опасност, предупреждават инженери, които изучават ядрената инфраструктура.

В момента работят само два от общо шестте реактора на АЕЦ „Запорожие“, което потенциално поставя електрическата мрежа на Украйна на ръба на колапс тази зима, като кризата ще се разпространи и на съседните енергийни пазари на Европейския съюз (ЕС), пише Bloomberg.

През последните седмици най-голямата ядрена централа в Европа беше обстрелвана, а Украйна и Русия се обвиняват взаимно за това. Експлозии разрушиха част от инфраструктурата и кабели, жизненоважни за охлаждането на реакциите в блоковете и за преноса на енергия.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призова за обособяването на демилитаризирана зона около централата по време на пресконференция в четвъртък в Лвов, Украйна, като каза, че „всяка потенциална вреда на АЕЦ „Запорожие“ е самоубийство“. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен поиска да бъде сложен край на всички военни операции във или близо до ядрените съоръжения на Украйна и Москва да върне пълния контрол на Киев.

Атаките не само са увеличили възможността за събитие, свързано с ядрената безопасност - те създават предпоставка за каскадна повреда на електропреносната мрежа, което би застрашило доставките за украинците преди отоплителния сезон, предупреждават експерти. Тъй като електрическата мрежа на Украйна е свързана с европейската от март, прекъсването би имало потенциала да се пренесе извън границите на страната.

Entso-e, европейската асоциация за сътрудничество на операторите на преносни мрежи, е отказала да коментира въпроса, позовавайки се на „чувствителния и променящ се характер на ситуацията“.

Неизследвана територия

АЕЦ „Запорожие“ има за цел да покрива една пета от търсенето на електричество в Украйна и всяко внезапно прекъсване би предизвикало смущения в мрежата. Тъй като руските сили контролират някои украински водноелектрически и въглищни централи, а щети от войната при преносните кабели и подстанции също се увеличават, мрежовият оператор „Укренерго“ може да се окаже неспособен да поддържа баланса на мрежата, въпреки че войната свива търсенето на електроенергия.

Ако това се случи, „ще се озовем в неизследвана територия както по отношение на електрическите мрежи, така и на обществата“, изтъква Томаш Попик, инженер, който работи с украинци, за да се идентифицират уязвимостите на електрическата мрежа, изложена на риск от инвазията на Русия.

Повреда в мрежата може да има огромно въздействие върху доставките на електроенергия и по-широката инфраструктура и икономика. Телекомуникациите, железниците и други важни услуги ще спрат, което потенциално ще доведе до нови вълни от бежанци. Натискът върху съседните на Украйна страни да засилят износа на оскъдни енергийни ресурси ще се увеличи, докато в същото време собственото им население се бори с рекордно високи цени на електричеството. Газопроводите в Украйна вероятно ще спрат да пренасят газ до Европа, ако електричеството секне.

Превземането на АЕЦ „Запорожие“ от Русия на 4 март тласна света в безпрецедентна криза. Никога преди ядрена централа не е била взимана като военна плячка или принудена да продължи работа с насочени към нея оръжия.

Атаките срещу централата са се увеличили от началото на юли според доклади на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), подадени от украински и руски дипломати. Макар МААЕ да критикува безразсъдното превземане на централата от страна на Русия, досега Москва не е поела отговорност за атаките, тъй като не е успяла да осигури безопасно преминаване през зоната на военни действия.

Руските инженери правят планове за свързване на съоръжението към руската електроразпределителна мрежа и таксуване на Украйна за употребената електроенергия, която централата генерира. Но „Укренерго“ споделя пред Bloomberg, че съоръжението все още доставя „електричество изключително на украинската електроразпределителна система“.

За разлика от електроцентралите, работещи с въглища или газ, ядрените реактори изискват постоянен поток от електричество за водните помпи, необходими за охлаждане на горивото и предотвратяване на разтопяване на ядрата. На фона на дизайна на АЕЦ „Запорожие“ и херметичните съдове е малко вероятно да се случи експлозия като тази, която разрушава един от блоковете на АЕЦ „Чернобил“ през 1986 г. Но авария, подобна на тази в японската АЕЦ „Фукушима“ преди малко повече от десетилетие, не може да бъде изключена, ако централата загуби цялото си електричество, предупреждават Попик и Робърт Кели от МААЕ.

В АЕЦ „Фукушима“ три реактора се разтопиха след земетресение и цунами, причинявайки щети за стотици милиарди долари. Въпреки че отделената радиация е отговорна за малко преки смъртни случаи, инцидентът принуди повече от 100 хил. души да напуснат домовете си в района, 3691 от които починаха преждевременно поради причини, свързани с бедствието.

„Това е проблем от високо ниво и МААЕ трябва да се справи с него“, изтъква Артем Старосиек, главен изпълнителен директор на базираната в Киев Molfar Ltd., която следи отношението на Русия към централата.

Разследващите от Molfar са идентифицирали повече от половин дузина руски служители, които контролират украинските техници, които все още управляват реакторите. Те варират от инженери до експерти по радиационна безопасност и специалисти по термодинамика, които работят с парни турбини, според документи, видени от Bloomberg.