И Хърватия се готви да стане енергиен хъб за ЦИЕ

Войната в Украйна показа зависимостта на Европейския съюз от руските изкопаеми горива, но тя е и възможност за някои държави, сред които и Хърватия, пише Financial Times в анализ. Страната работи за удвояване на обемите по адриатическия петролопровод до 2 млн. тона на месец, което означава диверсификация на доставките и за страни като Унгария, Словакия и Словения, а също така и за кандидатите за членство в ЕС Сърбия и Босна и Херцеговина.

Страната увеличава и капацитета си за внос на втечнен природен газ - от 2,9 млрд. куб. метра годишно до 6,1 млрд. куб. метра. В допълнение има големи инвестиции в развитието на соларната и вятърната енергия.

Всичко това е напът да превърне Хърватия в енергиен хъб за своите съседи. Но дали не закъсня, се питат анализаторите от Глобалния енергиен център към Атлантическия съвет. Страната забави с десетилетие работата по своя хъб за втечнен газ, посочват оттам. Преди дни стана ясно, че планове за газов хъб за цяла Европа има и Турция.

В Любляна са категорични, че заедно с намеренията за производство на зелена енергия, плановете са си съвсем навреме.

С голямото си крайбрежие Хърватия има отлични възможности за производството на зелена енергия. Досега това е неразработван сектор - в страната има към 1 гигават зелени мощности, от които 160 мегавата са соларните панели. Правителството планира увеличаване на соларните мощности до 7 гигавата и удвояване на вятърните до 2 гигавата, както и инвестиции по мрежата, за да бъдат включени тези зелени централи.

Чистата енергия ще замести въглищата, които имат дял от 40% в производството на електроенергия, а и ще остане енергия за износ, допълват още правителствени източници.

Що се отнася до изкопаемите горива, Хърватия работи отдавна за диверсифициране на своите доставки от Русия, залагайки на доставки на петрол от Азербайджан и Казахстан. Така през 2020 година руският петрол представляваше едва 1/4 от общия внос, посочва FT. Хърватия получи изключение от петролното ембарго срещу Русия, защото все още има голяма зависимост от вноса на преработени петролни продукти от Русия.

Унгарската MOL вече има интерес към доставки на петрол през територията на Хърватия. Компанията е оператор на петролопровода "Дружба", пренасящ петрол от Русия към Европа. Това съоръжение беше изключено от санкционния пакет, одобрен от лидерите на ЕС през май.

Петролопроводът "Дружба". Източник: Bloomberg LP

По "Дружба" Унгария получава петрол, преработван в рафинерия край Будапеща. MOL планира и инвестиция от 500 млн. евро, за да може да преработва по-леките сортове петрол. В петролния бизнес няма "нюанси сиво", заявяват от ръководството на унгарската компания.

"Ако можем да си представим някакъв сценарий, то трябва да сме подготвени за него", коментират източници от компанията пред FT, визирайки спирането на петролните доставки от Русия.

В момента хърватската Janaf може да транспортира до около 1 млн. тона петрол на месец. С модернизация на мрежата това количество може да се удвои и да покрие нуждите на Сърбия, Словакия и Унгария, заявяват от компанията. Но всичко е въпрос на решение - на правителството на Хърватия и в съзвучие с европейските политики. В компанията обаче са готови бързо да го реализират.

Източници на FT посочват, че Janaf е повишила транзитните такси за съседните си страни. От държавната компания отказват коментар, отбелязвайки, че това е чувствителна търговска информация.