Готови ли са пазарите за затягането на санкциите срещу руския петрол?

През следващите месеци търговията с петрол ще бъде прекроена на фона на влизащите в сила по-строги ограничения за руския петрол. Неяснотите относно мерките обаче пречат на пазарите да се подготвят.

На 5 декември влиза в сила петролното ембарго на ЕС, по силата на което е забранен вносът на руски петрол в общността през морските терминали. Дерогация има България, която ще продължи да получава петрол до края на 2024 година - в този срок страната трябва да настрои производството в рафинерията в Бургас за използването на алтернативни горива.

За следващите две години ще бъде позволен вносът на руски петрол в ЕС през тръбопроводи - за Унгария, Чехия и Словакия, защото те нямат излаз на море, съответно и достъп до алтернативи. Правилата забраняват вноса в ЕС и износа на преработен руски петрол, получен по силата на дерогациите, към други страни от ЕС или трети страни, но в документа формално е написано, че ограничението се отнася до внесения през тръбопроводите петрол. България получава суровината през морски терминал, но не е ясно ще може ли да се възползва от "вратичката" в регламента или Брюксел своевременно ще я затвори.

Забраната за внос на руски горива влиза в сила от началото на февруари 2023 г. Хърватия ще има дерогация, защото е силно зависима от вноса на петролни продукти.

Извън ЕС страните от Г-7 се разбраха за таван на цената на руския петрол, но все още липсват повече подробности, което оставя търговците, рафинериите и другите участници на енергийния пазар в неведение какво следва, пише The Wall Street Journal. Натежават и опасенията от ответна реакция от страна на Москва, което също ще повлияе на доставките на петрол в световен мащаб.

Цената на петрола отново тръгна нагоре в средата на октомври и търговците очакват тенденцията да продължи, особено ако руският президент Владимир Путин изпълни своите закани.

Може да няма яснота какви мерки ще бъдат взети, но е съвсем сигурно, че най-сериозното отражение от всички тях ще има върху цената на горивата за европейците. От години Европа разчита на вноса на дизел от руските рафинерии само за автомобилния транспорт, но и за индустриални нужди и селското стопанство. По време на пандемията много европейски рафинерии затвориха, което още повече увеличи зависимостта от Русия.

Резервите от горивото намаляват още повече и заради стачката във френските рафинерии, приключила преди броени дни. Още преди протестите обаче стана ясно, че резервите от горива в Нидерландия - основен търговски хъб и място за съхранение на енергоизточници, намаляват с 40% на годишна база.

Нещо повече - много европейски индустрии се насочиха към алтернативните горива, за да избегнат високите цени на природния газ.

Европейският бизнес вече се опитва да си осигури алтернативи - от Саудитска Арабия или Обединените Арабски емирства (ОАЕ). Но в общността все още влизат по 400 хил. барела дизел от общо 1,7 млн. барела внос на ден. На този фон замяната на руските горива няма да бъде безпроблемна, отчита анализаторската компания Rystad Energy.

Европа ще бъде принудена да плаща цената, която поискат производителите, а тя вероятно никак няма да бъде ниска, допълват анализатори, цитирани от WSJ.

Резервите от дизел в САЩ също са под нивата, типични за есента, което доведе до ръст на цената. Скъпите горива са основна тема в дискусиите около предстоящите междинни избори за Конгреса и накараха президента Джо Байдън да окаже натиск върху рафинериите да увеличат производството. Основният недостиг е по Източното крайбрежие, което се конкурира с Европа за доставките на петрол.

Западните съюзници опитват да ограничат приходите, които Русия получава от търговията с енергийни ресурси и които насочва към войната в Украйна.