Подкрепата за бизнеса заради скъпия ток ще продължи до края на 2023 г.

Подкрепата за бизнеса заради високите цени на електроенергията ще продължи до 31 декември 2023 година, решиха депутатите по време на извънредно заседание на Народното събрание. Средствата за тези компенсации ще идват от Фонд "Сигурност за електроенергийната система" (ФСЕС), а там средствата ще се внасят от облагането на свръхпечалбите на енергийните дружества по европейските регламенти, тоест вече не само от държавните енергийни компании. Вноските ще се определят от Министерския съвет.

С приетото решение, одобрено почти единодушно от депутатите в пленарната зала, се предвижда запазване на досегашните условия - таван на цената на електроенергията в размер на 250 лева, за потребителите, присъединени на мрежите ниско и средно напрежение, или това са малките и средни компании. За клиентите, присъединени към мрежа високо напрежение, тоест тежката индустрия, компенсации ще се получават, когато цената на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) надхвърли 200 лева, само ако те са инвестирали във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) или в мерки за енергийна ефективност.

Идеята за по-висока компенсация за тежката индустрия е на "Демократична България" и това редакционно предложение беше подкрепено от депутатите.

По време на дебатите от ДПС настояха за диференциран подход при определяне на компенсациите, както и да бъдат оставени достатъчно средства в енергетиката за развитие и иновации. От партията коментираха още, че средствата от облагането на тези неочаквани печалби за някои компании, натрупани заради енергийната криза в Европа, могат да бъдат насочвани и към покриване на други "дупки" в бюджета.

От "Демократична България" пък настояха Министерския съвет да изготви доклад за ефекта на подкрепата досега - дали намалява инфлацията, колко фирми биха фалирали без нея и дали компенсациите не са довели до свръхпечалба за някои компании. Владислав Панев предупреди, че при рязка смяна на конюнктурата на пазара ще бъдем свидетели на обратното положение - риск от фалит на държавните енергийни компании. 

По-рано днес депутатите гласуваха и предложението на ГЕРБ/СДС за замразяване на либерализацията на енергийния пазар. С него те задължиха Министерския съвет да предприеме действия, гарантиращи, че регулираният пазар ще остане поне до 31 декември 2025 година. В мотивите за това решение, внесено от ГЕРБ/СДС и подкрепено почти единодушно от депутатите, е записано, че пълната либерализация може да бъде осъществена само след като има мерки за защита на уязвимите потребители.

Либерализацията на енергийния пазар започна още през 2009 година с излизането на пазара потребителите, които ползваха мрежата на високо напрежение. Предвиждаше се поетапно всички потребители да излязат на свободния пазар. Това се случи само за бизнеса, а битовите потребители също имат право, не задължението, да излязат на свободния пазар.

На регулирания пазар домакинствата в България получават защитата, каквато другите европейци получат чрез субсидии от държавата заради енергийната криза.  Представители на Европейската комисия (ЕК) коментираха пред Investor.bg преди време, че либерализацията всъщност е защита за потребителите, които ще могат да се възползват от свободата на пазара и конкуренцията. В последните месеци заради войната в Украйна обаче пазарите са силно волатилни и всички страни в ЕС предоставят на домакинствата закрила заради рекордните цени.