2026 г. вероятно ще е критична за енергийната ни система

Работи се активно с научните среди и енергийни компании за намаляването на въглеродните емисии от въглищните централи у нас, коментира пред депутатите по време на парламентрания кнотрол служебният министър на енергетика Росен Христов. Той припомни, че в Плана за възстановяване е предвидено намаляване на въглеродните емисии с 40% до 2026 година и ако няма вариант за намаляване на емисиите, това означава затваряне или поне свиване на работата на ТЕЦ-овете.

По думите на министъра по този начин 2026 година може да се окаже критична по отношение на осигуряването на нужната електроенергия. Проучванията на Министерството на енергетиката показват, че след тази година по естествен път ще има плавен преход към зелена енергия, защото ще заработят нови мощности. Христов беше категоричен, че като "енергетик напълно подкрепям преход към изцяло зелена енергия", което е много амбициозна, но напълно постижима задача. 

Важен етап от този план е да се работи по отношение на технологии за съхранение на енергия. Според министъра един от вариантите е изграждането на ПАВЕЦ, включително и иновативното решение за подземни такива съоръжения.

По време на контрола Христов коментира още, че в момента всички съоръжения на ПАВЕЦ "Чаира" са извън електроенергийната мрежа. Към момента не е ясно дали аварията, която спря централата, ще може да бъде отстранена, не е ясна дори и причината за нея, стана ясно още от думите на министъра. Разследване на инцидента се води от различни институции, включително и от Европейската прокуратура.

До края на годината ще стане ясно дали ще е необходим цялостен ремонт на ПАВЕЦ "Чаира", или може да се направи само укрепване. Цялостният ремонт на ПАВЕЦ "Чаира" би струвал 2 млрд. лева. Националната електрическа компания (НЕК) планира да изгради яз. Яденица, която ще увеличи капацитета на ПАВЕЦ "Чаира", макар и да има отрицателно становище от европейските власти за въздействие върху околната среда. Заради това становище язовирът беше изключен от списъка на проекти от общностно значение. Европейските фондове обаче все още са вариант за финансиране, каза още Росен Христов.

По време на контрола министърът коментира още, че европейските регламенти предвиждат таван на приходите на енергийните компании, над който ще бъдат налагани допълнителни данъци, а средствата от тях ще бъдат насочени за компенсации на високите енергийни разходи. Преди дни депутатите одобриха решение относно продължаване на подкрепата за бизнеса до края на 2023 година.

С него беше определен таван на цената на тока от 250 лева за мегаватчас (разликата между този таван и средната цена, постигната на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) се покрива от схемата), а за компаниите с енергийни спестявания и инвестиции във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) таванът е 200 лева за мегаватчас.

Служебният министър обясни, че повечето големи потребители имат интелигентни мрежи за измерване на потреблението почасово, а за останалите има косвени методи за това.

По време на парламентарния контрол депутатът от "Български възход" Георги Самандов предложи няколко мерки за насърчаване на енергийните спестявания от домакинствата, които включват не само изграждането на интелигентни мрежи, които да позволят на потребителите да следят потреблението си в реално време, но също и уведомителен режим за зелени мощности за собствено потребление, както и финансови стимули за покупката на енергийно ефективни електроуреди и т.н.

По-рано днес (11 ноември) служебният министър Гълъб Донев коментира в парламентарния контрол предстоящото ембарго за руския петрол и възможността България да изнася горива, произведени от руски петрол.