Румен Радев: Трябва веднъж завинаги да вземем решение за нови ядрени мощности

"Веднъж завинаги трябва да вземем решение за нови ядрени мощности", заяви президентът Румен Радев по време на кръгла маса, на която беше обсъдена енергийната стратегия, разработена от Министерството на енергетиката с хоризонт до 2050 г.

Държавният глава отхвърли критиките, че не е работа на служебното правителство да изготвя подобен стратегически план. Според него кризата е поставила това изискване пред страната.

По отношение на ядрените мощности президентът беше категоричен, че сме закъснели, но "никога не е късно за единство" и призова за консенсус и обединение за дългосрочната визия за развитие на енергийния сектор.

По време на приветствието си Радев изтъкна позитивните стъпки, които е направило служебното правителство през последните месеци, като например пускането в експлоатация на интерконектора с Гърция IGB, споразумението с Botas за достъп до терминалите за втечнен газ на Турция, преговорите по петролопровода Александруполис - Бургас, който може да доставя петрол от цял свят в Черноморския регион и тн.

България може да бъде фактор за съхранение на енергия, но не чрез батерии, а с високотехнологични и високоекологични проекти, стана ясно още от думите на Радев. Той даде за пример изграждане на соларни мощности в Маришкия басейн, а енергията да бъде съхранявана в кухините отдолу. Минно-геоложкият институт има разработка в тази област, допълни държавният глава.

България трябва да се възползва от високопланинския потенциал, който има, и да развива ПАВЕЦ и други проекти за съхранение на енергия, допълни още той.

Очакваме недостигът на електроенергия в региона да продължи през следващите десетилетия, коментира от своя страна служебният министър на енергетиката Росен Христов, представяйки стратегията. Той посочи, че през 2022 г. България е третият по големина износител в Европа. Износът е в обем на 12 тераватчаса, а приходите надхвърлят 3 млрд. евро.

Освен към традиционни пазари страната ни може да се насочи към нови - Украйна и Молдова. Украйна доскоро беше износител на електроенергия, но заради разрушенията по инфраструктурата от войната, сега внася ток.

В стратегията не се отхвърля зелената енергия, категоричен беше Христов, но в документа е посочено, че въглищните мощности ще могат да работят ефективно до 2030 г. Много от тях са мотивирани да работят за намаляване на емисиите с иновативни горивни миксове. По думите му след тази дата по естествен път тези мощности ще отпаднат и това ще осигури плавен преход към нисковъглеродна икономика.

Стратегията препоръчва изграждането на четири нови реактора, като два от тях ще бъдат заместващи на пети и шести блок в АЕЦ "Козлодуй", които трябва да бъдат изведени от експлоатация до 2050 г. Целта е след 2034 г. да имаме изградени 4 гигавата нови ядрени мощности.

До 2050 г. се очаква внедряването на 16 гигавата възобновяеми енергийни мощности. В първите години внедряването ще бъде ускорено, което ще е аргумент и при предстоящите преговори за Плана за възстановяване. В документа директно е записано, че ангажиментът за намаляване на емисиите с 40% до 2026 г. е заплаха за националната сигурност - от нетен износител на енергия ще се превърне във вносител и ще има и спад на брутния вътрешен продукт в първата година с 5%, като дори не е включен ефектът от загубата на работни места.

Изпълнението на ангажимента ще доведе до мащабна рецесия, каквато не сме виждали, категоричен беше енергийният министър.

Той обясни, че България има голям потенциал за водни централи, включително и каскадни по р. Дунав, пускане и разширяване на работата на ПАВЕЦ Чаира, както и на ВЕЦ Горна Арда. Има предвиден проект за подземен ВЕЦ, чиято задача е съхранение на енергия. Тези каскадни водни централи ще помогнат и за съхраняване на ядрените мощности, защото заради засушаването и падането на нивото на р. Дунав през 2022 г. е имало опасност от спиране на ядрената ни централа, тъй като не би могло да бъде осъществено охлаждането.

Очакванията в стратегията са за ръст на потреблението на електроенергия в страната на фона на очакваната електромобилност, електрификацията на индустрията и производството на зелен водород за износ. В нея се залагат още и мерки за подобряване на енергийната ефективност на сградите, което е една от най-малко разработените области в енергийния преход на България.

Като цяло идеята е развитието на нисковъглеродна енергетика, базирана на ядрени и възобновяеми мощности, заключи Христов.

Зелените активи ще бъдат основно соларни и вятърни мощности, включително офшорни паркове. Зад всяка една цел стоят конкретни проекти, заяви министърът на околната среда Росица Карамфилова по време на събитието.

Финансирането на проектите се предвижда да дойде от частни инвестиции, стратегически партньорства, собствени средства  и кредити от международни институции, е записано още в стратегията. Нужните средства са 46 млрд. евро.

ГЕРБ ще подкрепи стратегията, защото дава възможност да се предоговори Планът за възстановяване, коментира председателят на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев. От ДПС направиха заявка, че при дискусия в Народното събрание ще добавят и свои проекти.