Експерти оценяват ще заработи ли отново ПАВЕЦ "Чаира"

Български и международни експерти правят оценка има ли остатъчен живот в ПАВЕЦ "Чаира", която ще даде отговор дали съоръжението ще може да бъде експлоатирано още 10-15 години с укрепващи мерки, или ще трябва да се направи пълна реконструкция, която ще отнеме години и изисква стратегическо решение.

Това обясни по време на изслушване в парламентарната комисия по енергетика служебният министър по енергетика Росен Христов. "Ситуацията е много тежка, случаят е уникален и никъде другаде по света няма подобна авария", допълни още той.

Пълната реконструкция реално означава повторно изграждане на съоръженията и ще коства около 2 млрд. лева, категоричен беше Христов.

Енергийният министър обясни още, че има една аварирала турбина от общо четири, но всички показват същите дефекти и при пускането им в експлоатация, ще създадат същите проблеми. Замяната на една от турбините коства между 400 млн. и 500 млн. лева.

Припомняме, че аварията се случи по време на тестове на ПАВЕЦ "Чаира" след ремонт на турбините. Централата е уникално съоръжение на Балканите и позволява балнсиране на енергийната система особено през зимните месеци.

Споразумението с Botas носи гъвкавост на доставките на "Булгаргаз"

Договорът с Botas предвижда разтоварване, регазификация и транзит единствено на втечнен газ през и мрежата на турската компания до входната точка с България, заяви още Христов и отхвърли всички опасения, че реално договорът е за покупка на тръбен газ с произход от Русия или друг източник. Министърът припомни още, че при търговете за доставка се предвижда доставчиците да дават сертификати за произхода на газа и не се допуска участие на руски компании.

Русия и Турция дискутират създаването на газов хъб на територията на Турция, което поражда всички страхове, че с последното споразумение България ще купува руски газ "под прикритие".

Цената на доставката се формира от таксата за услугата - разтоварване, регазификация и транзит, и цената на втечнения газ, договорена от доставчиците. Таксите за доставка на Гърция и на Турция са идентични, обясни още енергийният министър.

Схемата предвижда България "да вкара" танкерите в турските териториални води, а Botas има ангажимента да ги разтовари на терминал, на който в момента има свободен слот. След това газът ще бъде транзитиран към България, като има възможност да го получим "на части", тъй като България няма капацитет да получи цялото количество газ от един танкер. Това дава голяма гъвкавост и "Булгаргаз" може да следи за изгодни сделки на спот пазарите, заяви Христов.

Споразумението ще влезе в сила от началото на 2024 година, но още през тази година ще може да ползваме турските терминали, но в много по-малък обем от договорените (1,5 млрд. куб. метра годишно). Това, заедно с ревизирания капацитет на Ревитуса, и доставчиците, които имат собствени слотове на гръцкия терминал, е достатъчно, за да бъде осигурен газът за 2023 година.

Той коментира още, че по договора с Botas се предвижда включването на България към преговорите за доставка на втечнен газ, които води турската компания с Cheniere. Турция потребява около 60 млрд. куб. метра газ годишно и внася суровината от близо 15 източника - тръбен газ от Русия, Азербайджан и Иран, както и втечнен газ от САЩ, Катар, Европа и други източници.

Възможността България да получава втечнен газ от Cheniere по дългосрочен договор при същите условия като за Турция е много изгодна, каза още Росен Христов.