Държавите от ЕС са в задънена улица по темата за „нисковъглеродния“ водород

Стремежът на Европейския съюз (ЕС) да увеличи мащаба на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в стремежа си да постигне въглероден неутралитет до средата на века буксува в дебат за ролята на водорода в прехода, пише Bloomberg.

Франция и осем други държави членки на ЕС, включително България, призовават Европейската комисия (ЕК) да включи водорода, произведен чрез така наречените „нисковъглеродни“ технологии, като ядрената, в Директивата за възобновяема енергия на блока, според писмо от министрите на икономиката и енергетиката до изпълнителната власт на блока. Евентуално одобрение би включило и водород, произведен от газ чрез уловените емисии, в допълнение към ВЕИ.

ЕС приема водорода, който отделя само вода като страничен продукт при изгаряне, като основен стълб в усилията си да намали емисиите с 55% до края на десетилетието. Но липсата на консенсус относно това кои горива да се използват за производството му - и колко чисти са те на свой ред - заплашва да подкопае преговорите за стимулиране на възобновяемата енергия в блока.

Германия се противопоставя на усилията за разширяване на източниците за производство на водород, което означава, че дискусиите между двата лагера са в задънена улица, споделят пред Bloomberg източници, запознати с темата. Публикуването на правила, класифициращи възобновяемия водород, може да помогне на двете страни да постигнат споразумение, изтъква високопоставен служител.

„Целите само за възобновяема енергия наистина биха ограничили скоростта на развитие на нашата водородна икономика до темпа на развитие на ВЕИ, оставяйки неизползван потенциал за производство на нисковъглероден водород“, става ясно от писмото, адресирано до еврокомисаря по енергетиката Кадри Симсон и еврокомисаря по вътрешния пазар Тиери Бретон. „Противопоставянето на ниските въглеродни емисии представлява колективна задънена улица, която застрашава нашата цел да постигнем въглероден неутралитет до 2050 г.“, се добавя в документа.

ЕС настоява за постигане на споразумение по директивата преди лятото. Ключов елемент ще бъде въпросът дали блокът ще увеличи основната цел за дела на чистите технологии в потреблението на енергия до 45% до края на десетилетието, поставена от ЕК след нахлуването на Русия в Украйна. В момента държавите членки се застъпват за по-ниска цел от 40%.

Блокът цели да произвежда 10 милиона тона зелен водород до 2030 г., като същото количество ще бъде внасяно от чужбина. Освен Франция и България, другите страни, които са се подписали в документа, са Румъния, Полша, Словения, Хърватия, Словакия, Унгария и Чехия.