Близкият изток и Африка са най-перспективният нов пазар за руския дизел

Страните от Близкия изток и Северна Африка вероятно са най-перспективните нови купувачи на руския дизел, пише Ройтерс. Източници на агенцията разказват, че горивото например не е желано в Индия, макар че страната купува все по-големи количества петролни продукти като нафта и други по-нискокачествени горива.

Причината е цената - руските петролни продукти се продават при таван от 45 долара за барел, което е изгодно за индийския пазар. Но таванът за дизела е 100 долара, добавяйки към тях разходите за преноса и митата, цената се доближава до тази на борсите в Азия - около 110 долара за барел дизел.

Индия произвежда дизел в достатъчни количества, за да задоволи нуждите на вътрешния си пазар, включително и с руски петрол, който купува с добра отстъпка. Логиката с покупката на руския дизел би била реекспорт, но цената е такава, че това не е икономически изгодно, коментират търговци пред Ройтерс.

По отношение на нафтата ситуацията е по-различна - произведената в Сингапур суровина е с цена от 80 долара за барел, допълва агенцията, цитирайки данни от търговията на пазара във вторник (14 февруари).

При това положение компанията Reliance Industries, която е собственик на най-голямата рафинерия в света, е увеличила вноса на нафта от Русия до почти 222 хил. тона през февруари, според данни на Refinitiv. Компанията е започнала да купува този продукт още през септември, а през януари вносът достигна 217 хил. тона.

В момента Reliance е най-големият купувач на петролни продукти от Русия в Индия и се очаква вносът да продължи да расте, коментират още източници на Ройтерс.

Две държавни индийски рафинерии - Bharat Petroleum и Indian Oil, също анализират опции да купуват руска нафта, но още не са направили запитване за оферти. Източник от компаниите потвърждават за интереса, особено ако има отстъпки в цената.

По данни на търговци и на Refinitiv след 5 февруари, когато влезе в сила забраната за внос на руски горива в ЕС, Русия пренасочва износа на дизел и към Африка (Тунис, Мароко, Алжир, Гана и Того), към Саудитска Арабия, Оман и Турция, както и към Бразилия. Анализатори коментират, че най-печеливша при тази ситуация е корабната индустрия, която се възползва от удължените маршрути и по-високите такси за преноса.