Енергийните мрежи на Югоизточна Европа се нуждаят от годишни инвестиции от поне 6 млрд. евро

Електроенергийните мрежи на Югоизточна Европа (България, Гърция, Румъния) се нуждаят от годишни инвестиции от 6 млрд. долара до 2030 година, за да бъдат постигнати целите на зеления преход. Този анализ направи Джордж Гиаурис от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) по време на форум за зелената енергия, организиран от Министерството на енергетиката. Той отчете, че в допълнение са нужни и годишни инвестиции от 1 млрд. долара в системи за съхранение. 

За Европа нужните инвестиции в мрежата са 51 млрд. долара годишно до 2030 година.

Експертът е категоричен, че властите и регулаторите в региона трябва да обърнат внимание на проблемите в мрежата. Нужните инвестиции могат да бъдат финансирани от европейски програми - чрез плановете за възстановяване, InvestEU и др., както и от заеми от финансови институции.

Дигитализацията е от ключово значение за мрежите, допълни още Гиаурис.

Зорница Генова (Електрохолд) коментира, че трябва да има и по-голямо участие на потребителя, и призова за промяна в тарифите. Тя отчете, че например могат да бъдат въведени гъвкави тарифи, които да насърчат потребителите да намалят потреблението в пикови часове. За целта обаче ключово е цифровизирането и умните електромери. От дружеството са си поставили за цел поставяне на 1 млн. смартметри и използват различни програми за финансирането им. Генова каза още, че може да бъде въведен и фиксиран компонент в сметките на битовите потребители, което ще даде повече възможности за инвестиции от разпределителните дружества.

Като цяло зеленият преход е голямо предизвикателство за енергийните мрежи в цяла Европа, коментираха участниците в дискусията. Калоян Стайков (Институт за енергиен мениджмънт) отчете, че фокусът на зелената сделка досега е върху генерацията - нагласите са замяната на конвенционалните енергийни източници с възобновяеми. Оказа се, че мрежите не са готови за подобна трансформация.

Димитър Зарчев (Електроенергиен системен оператор - ЕСО) разказа за моменти, когато потреблението е ниско, но заради подходящите условия - производството е огромно, а след това - потреблението е голямо, но производството е недостатъчно и е нужно включване на конвенционални източници за производство на енергия. 

Други предизвикателства за ЕСО са балансирането, както и капацитетът на мрежата - соларни панели масово се разполагат в селскостопански региони, където няма потребление. Това означава пренасяне на големи количества електроенергия по мрежата. Това се случва много често в мрежата на EVN в Ямбол, отбеляза Калина Трифонова от дружеството. Тя отбеляза, че решение е производството да е максимално близо до потреблението.

Сред големите проблеми на мрежите е и високата им възраст, коментира още Стайков. Над 1/3 от мрежата в Европа е на 40 години, а до 2030 година и около 50% от мрежата ще достигне тази възраст. Той припомни, че газовата криза в Европа беше решена от ускорените инвестиции в инфраструктурата, и препоръча същото да бъде направено и за енергийните мрежи.