Енергийната сигурност надделява над климатичните тревоги

В TikTok скорошната кампанията да не се дава разрешение на ConocoPhillips да започне петролен проект в Аляска стана вайръл. Напишете хаштага #StopWillow и резултатите от търсенето са пълни с протести, предупреждаващи за потенциалните щети, които проектът може да причини. Едно видео, което бе харесано 3,4 милиона пъти, заявява, че одобрението ще бъде „край на играта“ за планетата.

Колкото и пламенна да беше кампанията, тя не проработи, пише колумнистът на Financial Times Дерик Брауър: Джо Байдън одобри сондажите на 13 март. Президентът даде на ConocoPhillips почти всичко, което тя искаше, коментира Елиз Джоши в един клип в TikTok. „Байдън току-що зашлеви младите“.

Проектът Willow не е огромен: Conoco казва, че той е за 8 милиарда долара и ще произвежда 180 000 барела петрол на ден, или около 1,5 процента от сегашното предлагане в САЩ. Откакто Байдън встъпи в длъжност, само шистовите кладенци в Ню Мексико са добавили повече от 700 000 барела на ден. Все пак одобрението дойде броени дни преди Междуправителствената група по изменението на климата към ООН да предупреди отново за катастрофата, пред която е изправен светът заради съществуващата инфраструктура за изкопаеми горива, да не говорим за нови проекти, които ще работят десетилетия.

И промяната от Байдън е показателна. Интересите на индустрията на изкопаемите горива отново са в подем. Байдън зае поста с обещание да забрани новия фракинг и миналата година подписа мащабен закон за чистата енергия. Сега неговата администрация насърчава износа на втечнен природен газ и се хвали, че производството на петрол в САЩ скоро ще достигне рекордни нива.

Европейски страни като Германия, които някога обещаваха да спрат финансирането на проекти за изкопаеми горива в по-бедния свят, миналата година възродиха собствените си въглищни централи и сега се стремят да смекчат правилата на ЕС за климата.

Това бележи обрат спрямо три години назад, когато пандемията разби глобалното търсене на изкопаеми горива, опустоши балансите на петролните гиганти и предизвика твърдения, че ерата на декарбонизацията е започнала. Нахлуването на Русия в Украйна е една от причините за обрата. Това беше подарък за петролната индустрия, повишавайки цените и осигурявайки рекордни печалби за производителите.

За ExxonMobil и Chevron неочакваните парични приходи оправдаха тяхната упорита вярност към модела за непрекъснато нарастващ добив на изкопаеми горива. За гиганта BP паричното изобилие оправда ново негово решение да забави оттеглянето си от петрола и газа. Инвазията на Русия също промени наратива. Залите в Давос все още ехтят от изтърканите приказки за „нетна нула“, но след миналогодишната енергийна криза политиците са разтревожени за „енергийната сигурност“ – код за евтино гориво и стабилни доставки.

Ето защо европейските правителства увеличиха субсидиите за потребителите на енергия миналата година, а Белия дом освободи петрол от стратегическите си запаси, като същевременно подтикваше шистовите компании да експлоатират повече кладенци. „Намираме се по средата на война“, каза министърът на енергетиката на САЩ Дженифър Гранхолм пред FT през март. „Искаме да продължим да виждаме това увеличение на производството, дори докато се насочваме към чистата енергия… Не искаме цените по бензиностанциите да се покачват“, каза тя.

Енергийните тревоги на Европа бяха особено голяма победа за американските износители на изкопаеми горива. „Ключът към енергийната сигурност е американската енергия – и по-специално втечнения природен газ (LNG) на САЩ“, коментира Тоби Райс, ръководител на EQT, най-големият производител на газ в Америка, на неотдавнашната енергийна конференция CERAWeek в Хюстън, Тексас. Сега, с подкрепата на Байдън, нова вълна от износен капацитет за LNG е в процес на изграждане по американското крайбрежие на Мексиканския залив.

Но другата причина производителите на изкопаеми горива отново да набират скорост е, че енергийният преход се оказва по-проблемен, отколкото някои стратези очакваха.

ESG движението (отчитащо екологичните, социалните и управленските фактори) трябваше да ускори прехода, като направи евтин капитала при проекти за чиста енергия, като същевременно възпира инвестициите в повече производство на изкопаеми горива.

Капиталовите разходи за петрол и газ наистина намаляха и много фонд мениджъри напуснаха сектора завинаги. Wood Mackenzie оценява годишните глобални разходи за разработване на 491 милиарда долара през миналата година, по-малко от половината от размера на инвестициите отпреди десетилетие. Това ниво би било адекватно, ако световното потребление на изкопаеми горива спадаше с темпото, което според някои модели е необходимо за постигане на климатичните цели.

Проблемът е, че потребителите не се отказват от въглеводородите толкова бързо, колкото биха искали тези модели. Потреблението на изкопаеми горива нараства. Търсенето на петрол отново ще отбележи рекорди тази година.

Възобновяемите алтернативи се разрастват бързо, но все още доставят по-малко от 10 процента от световната енергия. Годишните разходи за тях са едва една четвърт от 5-те трилиона долара, необходими за изместване на въглеводородите, според Международната агенция за възобновяема енергия.

Този недостиг на капитал представлява „самопричинена влакова катастрофа на забавен каданс“, според главния икономист на Equinor Ейрик Уернис. Това предполага по-голямо търсене и по-високи цени на петрола и газа за по-дълго време. Това е и причината Байдън да не спре проекта Willow. Ако потребителите продължават да изгарят толкова много петрол, откъде е по-добре да идва той - от Аляска или от Саудитска Арабия?