Как Украйна ще плати евентуалната покупка на оборудването за АЕЦ "Белене"?

Българският парламент възложи на енергийния министър да води преговори за продажбата на оборудването за АЕЦ "Белене" с Украйна. Интересът на Киев към подобна сделка е голям - темата беше водеща по време на срещите на украинския президент Володимир Зеленски у нас на 6 юли.

Пред Народното събрание премиерът акад. Николай Денков коментира, че продажбата е единственият вариант да се спасят средствата, вложени в оборудването, и допълни в отговор на критиките от страна на БСП, че след толкова години на забавяне е ясно, че проектът АЕЦ "Белене" няма да бъде реализиран.

За мнозина въпросът е как една държава във война ще си позволи да купи реактори, за които България плати 600 млн. евро през 2016 година, и чиято цена днес е доста по-висока - заради инфлацията и цените на материалите, най-малкото. И които едва ли ще използва веднага предвид активните военни действия на територията ѝ.

Според източници на The Wall Street Journal САЩ могат да покрият цената със средствата за помощта, която предвиждат за възстановяването на Украйна. Вариант е Вашингтон да преведе парите на "Енергоатом", оператора на ядрените мощности на Украйна, а той от своя страна - на България.

Говорител на Държавния департамент на САЩ коментира, че Вашингтон подкрепя енергийната независимост на Украйна и отправи въпросите за финансирането на проекта, включително и американското участие в него, към правителствата на България и Украйна, допълва американското издание. 

Друг източник на финансиране са европейските средства за макроикономическа стабилизация на украинската икономика, отпускани по механизъм от ЕС. Украйна може да използва парите за укрепване на икономиката си и покупката на оборудване за ядрени централи е един от проектите, който може да получи одобрение по механизма, коментираха преди ден и от Европейската комисия.

От Брюксел също заявиха, че всичко около реализацията на подобна сделка зависи от двете страни, но не виждат проблем Киев да използва ядреното оборудване.

Има опция и България да стане акционер в Хмелницката АЕЦ, за където са предвидени двата реактора. Български експерти обаче изразяват скептицизъм, че българското оборудване ще бъде използвано за централата и залагат, че по-скоро Украйна иска да си купи резервни части за останалите си реактори от съветски тип. Киев сключи договори с Westinghouse за изграждане на нови ядрени мощности и с NuScale за проекти с малки ядрени мощности.

Директорът на "Енергоатом" коментира в края на 2021 година, когато беше подписан меморандумът с NuScale, че малките модулни реактори са част от стратегията на Украйна да замени въглищните си централи. Войната пък показа нуждата от децентрализацията на енергийната система на страната.

В Украйна оперират четири ядрени централи с общо 13 реактора от типа ВВЕР 1000 и още два ВВЕР 440. Сред тях е и най-голямата ядрена централа в Европа - Запорожката АЕЦ, която има шест блока и използва горивото на Westinghouse. Общата инсталирана ядрена мощност е 13,8 мегавата.  В Украйна има и четири консервирани блока - в Чернобилската АЕЦ, която беше поетапно изведена от експлоатация след аварията в един от реакторите през 1986 година.

Ядрените централи на Украйна. Източник: Bloomberg

Енергийната мрежа е обект на обстрел от страна на Русия в последните месеци и по данни на "Укренерго" 43% от мрежата е повредена и по всички водни и въглищни централи в страната има следи от ракетите. През юни след взрив беше разрушен един от големите ВЕЦ - "Каховка", който е последния от каскадата по Днепър. От началото на войната Русия окупира Запорожката АЕЦ, която в момента е изключена от мрежата и блоковете са в "студен режим".

Заради разрушенията на енергийна инфраструктура в Украйна през зимните месеци процъфтяваше търговията с генератори. По неофициални данни в страната са закупени генератори с капацитет на поне един ядрен реактор.