ЕП подкрепи мерките за повече използване на енергия от възобновяеми източници

Членовете на Европейския парламент дадоха окончателното си одобрение във вторник на правнообвързващи цели, които изискват разширяване на възобновяемата енергия с по-бърз темп това десетилетие, централна част от плановете на Европа за ограничаване на климатичните промени и отказа от изкопаеми горива, пише Ройтерс.

Директивата значително повишава целите на ЕС за възобновяема енергия, като изисква 42,5% от енергията в ЕС да бъде произведена от възобновяеми източници до 2030 г. вместо сегашната цел за 32%.

Законодателството също така ще ускори процедурите за издаване на разрешения за нови централи за енергия от възобновяеми източници, като слънчеви панели или вятърни генератори, или за адаптиране на съществуващите такива. Националните органи следва да одобряват в срок от максимум 12 месеца нови инсталации за енергия от възобновяеми източници, ако те са разположени в т.нар. предпочитани зони за производство на енергия от възобновяеми източници. За останалите зони продължителността на процедурата не трябва да надвишава 24 месеца.

В транспортния сектор внедряването на възобновяеми източници следва да доведе до намаляване на емисиите на парникови газове с 14,5% до 2030 г. чрез използване на по-голям дял биогорива от ново поколение и по-амбициозна квота за възобновяеми горива от небиологичен произход, като например водород.

Директивата бе подложена на тежки преговори сред правителствата на страните членки и получи подкрепата на Франция едва след като страната издейства изключение за ядрената енергия, която е нисковъглеродна, но не е възобновяема.

Европейският парламент одобри директивата с голямо мнозинство – 470 депутати гласуваха „за“, 12 бяха „против“, а 40 се въздържаха.

Страните членки трябва също да дадат зелена светлина на окончателния законопроект, преди той да влезе в сила, като процесът обикновено преминава през предварително договорени сделки без промени.

„Фактът, че Зелената сделка се придвижва напред е много важен сигнал“, заяви евродепутатът Паскан Канфен, имайки предвид обхватния климатичен план на ЕС да сведе до нула нетните емисии от парникови газове до 2050 г.

Страните членки на ЕС и евродепутатите се договориха за закон за възобновяемата енергия още през март, като се очакваше той да е окончателен, но се стигна до забавяне заради стремежа на някои страни за по-голямо признание на ядрената енергия.

Държавите членки одобриха сделката през юни, след като Брюксел предложи писмени уверения, че ще обмисли изключването на някои заводи за амоняк от целите за възобновяеми горива, позволявайки им да работят вместо това с горива, базирани на ядрената енергия.

Франция заяви, че преходът на Европа към зелена енергия ще изисква водород, произвеждан както от възобновяеми източници, така и от ядрена енергия и че директивите на ЕС трябва да подкрепят и двете.

Противниците, включително Германия и Испания, считат, че добавянето на ядрената енергия към директивата за възобновяемата енергия ще подкопае усилията за голямо разширяване на вятърната и слънчевата енергия.

По-строгите цели, които включват конкретни цели за увеличаване на употребата на възобновяема енергия в транспорта и индустрията, трябва да стимулират огромните инвестиции, необходими за изпълнението на зелените цели на Европа.

Старият континент е произвел 22% от енергията си от възобновяеми източници през 2021 г., последната година, за която са налични официални данни на ЕС.