Строителството на планирания мегагазопровод между Русия и Китай се натъква на забавяне

Строителството на отдавна планирания от Кремъл мегагазопровод, свързващ западните газови находища на Русия с Китай, се очаква да се забави, предупреди премиерът на Монголия. Това е удар за плановете на Москва да си осигури нов пазар за газа, който преди това продаваше на Европа, пише Financial Times.

Газопроводът „Силата на Сибир“, който пресича монголската територия, е приоритет за Москва от над десет години, но придоби още по-голямо значение, откакто Европа ограничи вноса си на руски газ в отговор на пълномащабното нашествие на Украйна през 2022 г.

Премиерът на Монголия Лувсаннамсраин Оюн-Ердене каза преди време, че очаква строителството на дългия 3550 км тръбопровод, включително 950 км през територията на Монголия, да започне през 2024 г. На въпрос дали партньорите ще спазят графика той заяви, че Русия и Китай все още не са постигнали договореност по важни подробности от гигантския инфраструктурен проект.

„Двете страни се нуждаят от още време, за да направят подробно проучване на икономическите изследвания“, коментира Оюн-Ердене и допълни, че рекордните цени на газа в света през последните две години усложняват преговорите. „Китайската и руската страна все още правят сметки и работят върху икономическите ползи“, добави той.

Руският вицепремиер Александър Новак написа в държавното списание „Енергийна политика“ в четвъртък, че графикът на строителството ще бъде финализиран след подписването на правнообвързващи споразумения с китайски партньори.

Руският президент Владимир Путин и китайският му колега Си Дзинпин се срещнаха най-малко два пъти миналата година, но макар Русия многократно да изтъкна готовността си да започне строителството на „Силата на Сибир 2“, Пекин е забележително мълчалив.

Китай вече получава газ от Източна Русия през първия тръбопровод „Силата на Сибир“, който заработи през 2019 г. Той пренесе около 23 млрд. куб. м газ миналата година и се очаква да достигне пълния си капацитет от 38 млрд. куб. м през 2025 г.

„Силата на Сибир 2“ ще пренася допълнителни 50 млрд. куб. м газ към Китай от находища на полуостров Ямал в Западен Сибир, който преди това обслужваше Европа. Руската държавна компания Газпром започна проучване за изпълнимост на проекта през 2020 г. и иска тръбопроводът да заработи до 2030 г. Тя се надява Китай да замени Европа като най-големия износен пазар за газа ѝ. Европа купуваше над 150 млрд. куб. м руски газ на година, но потоците намаляха след нашествието през февруари 2022 г.

Сергей Вакуленко, бивш стратегически директор на Газпром Нефт и старши сътрудник във Фондация Карнеги за международен мир, коментира, че Русия вероятно иска по-добри финансови условия от Китай от постигнатите в договора за „Силата на Сибир 1“, подписан през 2014 г., когато цените на газа в света бяха много по-ниски.

Макар че условията по договора за „Силата на Сибир 1“ не са известни, анализ на Вакуленко на китайски данни за разплащанията показва, че Русия получава значително по-малко, отколкото Туркменистан или Узбекистан, които също доставят газ на Китай.

„От една страна, китайците трябва да имат този газ. От друга страна, Русия е обременена с газ, много газ, за който иска по-добри условия“, отбеляза Вакуленко.

Китайското външно министерство не коментира пряко преговорите, но заяви, че природният газ е важен аспект от китайско-руското сътрудничество.

„Двете страни постоянно си сътрудничат в областта на природния газ въз основа на принципите на взаимното уважение и полза“, заяви министерството в комюнике до FT.

Вей Сион, старши анализатор в Rystad Energy в Пекин, коментира, че местната индустрия в Китай все още разчита, че „Силата на Сибир 2“ ще заработи през 2030 г., за да отговори на растящото търсене от Китай.

„Макар че цените [за тръбния газ] се повишават през последните години, те все още са много по-ниски от вноса на втечнен природен газ“, отбелязва тя, имайки предвид газа, който пристига в Китай на кораби от страни като Австралия и Катар. „В дългосрочен план Китай се нуждае и от двете, за да поддържа диверсифицирани газовите си доставки, това е много важна част“, изтъкна Вей.

Оюн-Ердене заяви, че се е срещнал с руския и китайския премиер в столицата на Киргизстан Бишкек през октомври. „Продължаваме да обсъждаме с двете страни и сме готови да започнем, когато двете страни са готови да започнат строителство“, каза той.

Монголия, която е притисната между Китай и Русия, работи и за насърчаване на инвестициите от други страни, за да диверсифицира икономиката си и да служи като буфер срещу Пекин и Москва. През юни тя подписа тристранно споразумение със САЩ и Южна Корея за сътрудничество в области като минно дело и енергийна сигурност.

Листнатата във Великобритания компания Rio Tinto оперира медната мина „Ою Толгой“, най-голямата пряка чуждестранна инвестиция в страната, а френската държавна компания Oranio цели да разработи първата уранова мина в Монголия.

„Винаги сме готови за сътрудничество с други страни“, каза Оюн-Ердене, който направи официални посещения в Пекин и Вашингтон през 2023 г.