Shell забавя инвестициите си в офшорни вятърни проекти

Shell се отказва от нови инвестиции в офшорни вятърни централи и разделя звеното си за електрическа енергия след обширен преглед на бизнеса, който преди време беше смятан за ключов двигател на стратегията за енергиен преход на компанията, предава Ройтерс.

Промените са част от преглед, който компанията започна през 2023 г. с цел да намали разходите, тъй като главният изпълнителен директор Уел Сауан се съсредоточава върху дейности с най-високата възвръщаемост. В много случаи това означава намаляване на разходите за нисковъглеродния бизнес и този с възобновяеми енергийни източници и засилване на вниманието върху петрола, газа и биогоривата.

„Макар че няма да ръководим нови проекти за офшорни вятърни централи, оставаме заинтересовани от начинания, при които търговските условия са приемливи, и сме предпазливо отворени към капиталови позиции, ако има привлекателна възможност за инвестиции“, заяви говорител на компанията в комюнике.

Shell и други големи енергийни компании хвалеха преди време офшорните вятърни централи като ключов пазар, на който могат да инвестират като част от енергийния преход в света, облягайки се на десетилетния си опит в офшорното производство на петрол и газ.

Но през последните години секторът е връхлетян от нарастващи разходи, проблеми с веригите за доставки и нарастващи лихви, което кара компаниите да правят преглед на инвестициите си със стесняването на маржовете на печалбата им.

Оттеглянето на Shell е в унисон с ходовете на конкурентите BP и Equinor, които забавиха инвестициите си в бизнеса с възобновяеми енергийни източници и нисковъглеродна енергия на фона на натиска от инвеститорите да повишат възвръщаемостта и да запазят големите дивиденти за акционерите.

Смяната на посоката им отразява две големи развития – енергийните сътресения от нашествието на Русия в Украйна и спада на рентабилността на много проекти за възобновяема енергия.

Shell ще продължи да развива вече функциониращите проекти за офшорни вятърни централи, съобщи компанията. През последните месеци тя се оттегли от редица проекти за офшорни вятърни централи, включително в Южна Корея и САЩ.

Промените бяха обявени по време на вътрешна презентация от ръководителя на Shell Energy Грег Джойнър, съобщиха двама източници от компанията.

Разделяне на бизнеса си с електрическа енергия на Shell

Shell Energy, която включва възобновяеми енергийни източници, електропроизводство и доставки за клиентите, ще бъде разделена на две отделни звена за електропроизводство и търговия, съобщи говорител на компанията.

„Тези две части на нашия бизнес ще работят в тясно сътрудничество. В унисон със стремежа ни към опростяване промяната цели да подобри вниманието, отчетността и доставките“, допълни говорителят.

Джойнър ще стане директор на Shell Power, а Дейвид Уелс ще ръководи Shell Energy, съобщи компанията. Shell, която е една от най-големите компании в света за търговия с електроенергия, ще насочи вниманието си върху продажбата на ток на клиентите и развитието на обекти с батерии за съхранение на енергия.

„На избрани пазари наблюдаваме нарастване на стойността в използването на батерии и на гъвкавите газови централи за управление на прекъсванията на тока, те ни помагат да отговаряме на нуждите на нашите клиенти, тъй като възобновяемите енергийни източници играят все по-важна роля на енергийните пазари“, отбеляза компанията.

Към момента Shell има капацитет от около 3,4 гигавата работещи възобновяеми енергийни източници по целия свят. През 2023 г. компанията е продала електроенергия в размер на 279 тераватчаса на клиентите си, равни на около 88% от потреблението на електрическа енергия на Великобритания.

Като част от стратегията на Сауан Shell планира да разшири звеното си за втечнен природен газ и да стабилизира добива си на петрол до края на десетилетието. През последните месеци компанията ограничи дейностите си в офшорни вятърни, слънчеви и водородни проекти, продаде бизнеса си за търговия на дребно с електроенергия, рафинерии и някои от находищата си за петрол и газ, включително в Нигерия.

През март компанията намали целта си за ограничаване на въглеродните си емисии до 2030 г. и се отказа от цел за 2035 г., като посочи очаквания за силно търсене на газ и несигурността в енергийния преход, разгневявайки инвеститори и активисти, загрижени за климата.