Войната в Близкия изток може да накара Китай да размисли за "Силата на Сибир 2"

Нестабилността в Близкия изток след ударите, които си размениха Иран и Израел, може да накара Китай да размисли за инвестициите в газопровода "Силата на Сибир 2", пише The Wall Street Journal, позовавайки се на свои източници в Пекин. Русия отдавна се опитва да накара китайските си партньори да инвестират в проекта, който трябва да докара 50 млрд. куб. метра газ от находищата в Сибир към Китай, преминавайки разстояние от 6700 км, от които 2700 на територията на Русия.

Москва очаква от Китай да участва със средства за изграждане на газопровода, който все още е на фаза проектиране и се очаква тепърва да бъде определено трасето.  

Доскоро в Пекин отказваха да се включат, отчитайки голямата зависимост, която ще имат от доставките на руския природен газ. Но дори и да влезе в проекта, очакванията са той да бъде реализиран след 2028 година - строителството му още не е започнало, а на фона на санкциите, които действат в момента, ще бъде трудно да се осигури оборудване и финансиране за изграждането на газопровод, в който има участие Русия.

За руската "Газпром" изграждането на "Силата на Сибир 2" е въпрос на оцеляване. Компанията не успя да намери алтернативи на европейския пазар, който загуби, след като Русия започна войната в Украйна. В компанията разширяват доставките на вътрешния пазар, но това не е достатъчно. 

Около 30% от вноса на природен газ в Китай идва от Катар - втечнен газ, като танкерите минават през Ормузкия пролив. Това обаче е критична точка за енергийните доставки и може лесно да стане цел при повишаване на геополитическото напрежение. Китай получава и голяма част от петрола за т.нар. "независими" рафинерии също през Ормузкия пролив - около 90% от петрола на Иран се насочва към Китай.

Дори и с примирие между двете страни Пекин мисли за алтернативи, казват източниците на WSJ. За китайското правителство сега газопровод по сушата изглежда по-скоро като геополитическо предимство.  Освен природен газ Китай планира да увеличи покупките и на руски петрол. Москва разчита на продажбите на енергийните си продукти, за да получи средствата, необходими за войната в Украйна.

Въпреки искането на Киев и европейските съюзници САЩ отказват да засилят санкциите срещу Москва и по-специално за търговията с енергоресурси и "сенчестия" флот на Русия. Държавният секретар Марко Рубио отбелязва, че причината е, че Вашингтон иска да запази възможността си да преговаря с Русия за прекратяване на огъня, пише Politico.

Искането за прекратяване на огъня и преговори за мир беше поставено от американския президент Доналд Тръмп през март и то беше прието от Украйна, но не и от Русия. Оттогава Москва засилва въздушните си удари към украинските градове, включително и по жилищни сгради, болници и учебни заведения.

Дори и в най-критичните моменти от конфликта между Иран и Израел Ормузкия пролив остана отворен. Ройтерс коментира в началото на войната, че това няма да се промени, дори и след заявките на Техеран. През пролива преминават 26% от всички доставки на петрол в световен мащаб и на него разчитат износителите от почти всички държави в Близкия изток. Атаката на Иран по база на САЩ в Катар беше осъдена веднага от съседните на Иран страни.