Как се правят дълбоководните кабели, които захранват света

В един пролетен ден наскоро масивен кораб с дължина 170 метра, с изпъкнал нос и кърма, осеяна с тежко оборудване, стои в края на тесен кей, разположен край гористия бряг на Финландия.

Корабът, наречен „Мона Лиза“, който е построен наскоро в Румъния за около 30 млн. евро, ще служи като важен инструмент за разширяването и преконфигурирането на електроенергийните системи по целия свят, разказва New York Times.

В рамките на седмица около 130 км високоволтов кабел се извива от завода до кораба, където бива навит на високи купчини върху големи въртящи се платформи.

Този комплекс в Пикала, в покрайнините на финландската столица Хелзинки, е едно от малкото места в света, където могат да се произвеждат кабели с капацитета да свързват държави и с издръжливостта, с която да устоят на суровите условия на океанските дълбини.

Електроенергията вече не е онази скучна индустрия, която бе някога. Очакванията са през следващите десетилетия в света да има повишено търсене на електроенергия, за да се задоволят различни нужди – от центрове за данни до електрически превозни средства. Самата електроенергийна мрежа също се модернизира и разширява, за да достигне до нови източници на производство и търговия с енергия през границите.

Подводните трасета често са предпочитаният вариант за споделяне на електроенергия между държави или просто за да се скрият от поглед кабелите.

За базираната в Милано Prysmian, която управлява фабриката в Пикала, търсенето на тези кабели, предназначени за тежки условия, далеч надхвърля възможностите ѝ за доставка.

„По принцип сме изчерпали запасите си до края на 2028 г.“, казва Масимо Батайни, главен изпълнителен директор на Prysmian, в интервю от завода. Той добавя, че поръчките за тези кабели, които могат да пренасят до два гигавата енергия, са скочили до около 17 млрд. евро от 2 млрд. евро преди пет години.

Според експерти пазарът е толкова ограничен, тъй като производството на тези кабели с голям капацитет е трудно и отнема много време. За да се образуват ядрата, които провеждат електричество, е необходимо да се навият заедно 161 нишки от мед или алуминий. В завода тези жици – често по три на кабел – се обгръщат с полипропиленова изолация, покриват се с пластмаса и олово и се армират с метална обвивка.

Производството на кабелите е по-ефективно, ако те висят вертикално, затова производствените линии се издигат по наподобяващи средновековни кули. Финландският завод, в който работят около 510 души, наскоро е добавил още една кула с височина над 180 метра, за да увеличи производството до около 1850 км годишно.

Кабелната индустрия е засегната и от 50-процентното мито на американския президент Доналд Тръмп върху вноса на алуминий и подобен налог върху медта, което може да повиши разходите за големия бизнес на Prysmian в САЩ.

Компанията обаче заяви, че трябва да е в добра позиция с мощна производствена база в САЩ, която използва големи количества мед от местни източници.

Финландското производство на кабели датира от над век, когато за полагането на кабели върху замръзнали езера са се използвали коне и каруци. Италианският конгломерат Pirelli, който отделя подразделението, което е сега Prysmian, купи завода за кабели от Nokia през 2000 г.

„Ако друга компания иска да навлезе на този пазар, ще ѝ бъде доста трудно да го направи, без да прекара години в изучаване на всички интелигентни производствени техники“, казва Тим Грийн, професор по електроенергетика в Imperial College в Лондон.

След като кабелът бъде натоварен, Monna Lisa ще прекоси Атлантическия океан, за да помогне за свързването на вятърен парк, който се строи край бреговете на Вирджиния.

При полагането на кабела мощният кораб тегли плуг, който с помощта на водни струи изкопава ров с дълбочина до около 5 метра и едновременно с това го заравя, като по този начин осигурява известна защита срещу инциденти като влачени котви или умишлен саботаж. Миналата година електропровод и комуникационни връзки, свързващи Финландия с други страни около Балтийско море, бяха прекъснати от кораб, влачещ котва.

Нарастващото значение на тези кабели създава „уязвимости“, които компанията се опитва да намали чрез средства като вграждане на сензори в кабелите за ранно предупреждение и поддържане на кораб за ремонт в готовност, казва Раул Гил, изпълнителен вицепрезидент по пренос на електроенергия в Prysmian.

Дистанционно управлявано превозно средство гарантира, че кабелите следват планирания маршрут. Мощни двигатели и усъвършенствана система за насочване помагат на кораба да запази позицията си, когато времето стане прекалено лошо, като по този начин се запазва кабелът и се спестяват време и пари.

„Това означава, че не се налага да прекъсваме кабела“, казва Валерио Акваота, който управлява флота, дори ако това означава да останем на едно място за няколко дни.