Какво спъва обновяването на енергийната мрежа на Германия?

Новите високоволтови електропроводи в Германия се разрастват, но експертите казват, че тяхното разширяване не успява да смогне на бързия темп на растеж на  възобновяемата енергия в страната.

Тъй като богатата на вятър северна част на Германия произвежда все по-големи обеми възобновяема енергия от оншорни и офшорни вятърни паркове, южните региони на страната, където са разположени повечето промишлени компании, се сблъскват с недостиг на зелено електричество, засилвайки търсенето на доставки от газови и въглищни електроцентрали, пише Deutsche Welle.

Преди почти две десетилетия четирима мрежови оператори на Германия бяха натоварени със задачата от германското правителство да изградят нови електропроводи от север на юг.

Като отговорни за високоволтовата мрежа на Германия, операторите на преносни системи поддържат, експлоатират, планират и разширяват мрежовата инфраструктура.

Компанията 50Hertz Transmission — собственост на белгийската Elia Group и германската държавна банкова група KfW — контролира мрежата в Източна Германия и части от нея в северните провинции. Германският оператор Amprion е отговорен за поддръжката на мрежа с дължина 11 000 километра, която се простира от Северна Германия до Алпите на юг. В същото време TransnetBW действа в Югозападна Германия, докато държавната TenneT е най-големият оператор на преносна система в Европа.

Германският мрежови регулатор е определил пет стъпки, които тези компании трябва да следват, преди да може да започне строителството на далекопроводни магистрали.

Започва се с разработването на „рамка за сценарии“, в която операторите на преносни мрежи очертават вероятното развитие на предлагането и търсенето на енергия. След това трябва да подготвят „план за развитие на мрежата“ и да представят „доклад за въздействието върху околната среда“. При третата стъпка се създава „план за федерални изисквания“, последван от „процедура за пространствено планиране“. Последната стъпка е официалният „процес на одобрение на планирането“.

Дори след това строителството не може да започне веднага. Федералната мрежова агенция– или съответният регионален орган – все пак трябва да извърши окончателна „оценка на въздействието върху околната среда“.

Разширяването на мрежата е възпрепятствано от редица фактори

Законът за разширяване на електроенергийната мрежа на Германия, известен като EnLAG, влезе в сила през 2009 г. и има за цел да ускори разширяването на електроенергийната мрежа в подкрепа на прехода към възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).

Наредбата предвижда около 128 строителни проекта с обща дължина 16 832 километра до края на 2024 г. Въпреки това до момента са „напълно завършени“ общо само 34 проекта.

По-удивително е, че германският регулатор очаква строителството да продължи още 8 до 20 години - освен ако не бъдат добавени нови проекти.

За да се ускори разширяването, ръководителят на агенцията Клаус Мюлер заяви през май пред Handelsblatt, че системата, „чрез която се събират таксите за мрежата“, ще трябва да бъде реформирана.

Таксите за ползване на електрическата мрежа, плащани единствено от потребителите, непрекъснато се увеличават през последните години и сега съставляват около една четвърт от сметките за електроенергия, като варират в зависимост от региона. Мюлер предложи таксите за мрежата в бъдеще да се плащат и от операторите на електроцентрали и доставчиците на възобновяема енергия.

Въпреки че обществената съпротива срещу разширяването на мрежата е сравнително слаба и засега се ограничава до местни екологични групи, правителството се опасява, че по-нататъшното покачване на сметките за електроенергия може да подкопае подкрепата, което да доведе до повече протести и забавяния в съдилищата.

Може ли разширяването да се ускори?

Определянето на твърд срок за завършване на разширяването на високоволтовата мрежа на Германия не е реалистично.

Говорителят на TenneT Мария Кьолер смята, че разширяването на мрежата „не е задача, която ще бъде завършена в определен момент“. Тя изтъква, че това е „продължаващ процес“ към климатично неутрална мрежа, с „целева година 2037 г. и разширена перспектива до 2045 г.“.

Някои мрежови оператори обаче планират да действат по-бързо.

50Hertz Transmission, например, има по-амбициозни цели, изтъква говорителят на компанията Карин Дийтел.

„Искаме да интегрираме напълно 100% възобновяема енергия в мрежата и системата до 2032 г.“, изтъква тя пред DW.

Дийтел посочва и пречките, които биха възпрепятствали по-бързия темп на разширяване, като например „недостиг на квалифицирана работна ръка, затруднения в доставките и продължителни процеси на одобрение“.

TenneT посочва подобни проблеми, заявявайки, че в това „технически и организационно сложно начинание“ играят роля много фактори – от „регулаторни одобрения и координация с властите относно достъпа до земя до доставки на материали, транспортна логистика и капацитет на работната сила“.

TransnetBW междувременно акцентира върху един по-специално проблем. „Най-големите пречки в миналото са били дългите и тежки процедури за одобрение“, казва говорителят Клаудия Халичи.

Защо всичко е толкова скъпо?

По-голямата част от зелената електроенергия на Германия — особено вятърната енергия — се произвежда във ветровитата северна част на страната. Освен това възобновяемата електроенергия от Дания и Норвегия влиза в Германия чрез подводни електропроводи и се насочва на юг до големите промишлени потребители.

Въпреки че Германия успя до голяма степен да намали зависимостта си от руския газ и петрол за изненадващо кратко време, постигането на енергийна автономност остава важна правителствена цел по пътя към постигане на въглеродна неутралност до 2045 г.

Местните общности категорично се противопоставят на въздушните електропроводи в близост до техните жилища. Освен това, линиите са изложени на бури, сняг и военни рискове. За разлика от тях, подземните кабели не развалят пейзажа и са по-защитени от атаки, но са много по-скъпи. Операторите на електропреносни мрежи обаче имат ясно определено предпочитание.

„TransnetBW отдавна се застъпва за прекратяване на всеобщото предпочитание за подземни кабели в новите проекти за постоянен ток с високо напрежение“, казва Клаудия Халичи пред DW, добавяйки, че компанията очаква „спестявания от 20 до 23 млрд. евро“ само за трите си проекта за преносни линии, които са в процес на изграждане – около 50% намаление на общите разходи.

Катрин Дийтел от 50Hertz също очаква икономии от 20 млрд. евро. „Ето защо 50Hertz настоява за преминаване към въздушни линии в новите проекти“, изтъква тя.