Еколог: Планът за енергетика и климат на България съдържа сериозни пропуски и недостатъци

България си поставя амбициозни цели в определени сектори (като дял на ВЕИ и енергийна ефективност) във финалната версия на Интегрирания национален план за енергетика и климат (ИНПЕК), но в него има сериозни пропуски и недостатъци. За това предупреди Радостина Славкова, координатор „Енергия и климат“ в Екологично сдружение „За Земята“, в предаването "Чиста енергия" на Bloomberg TV Bulgaria.

„Тези недостатъци включват недостатъчна адекватност на политиките и мерките за постигане на целите, липса на добра финансова обосновка и отклоняване на средства към скъпи или недоказани технологии, наличие на субсидии за изкопаеми горива без крайна дата, пропуски в законодателната рамка, както и недостатъчно публично участие в процеса на разработване на плана“, посочва екологът. Радостина Славкова съобщи, че в резултат на тези опасения, Екологично сдружение „За Земята“ е подало жалба до Европейската комисия.

Тя обясни, че Интегрираните национални планове за енергетика и климат са задължителни стратегически документи за всяка държава членка на ЕС и трябва да допринесат за общоевропейските климатични цели до 2030 г. и климатична неутралност до 2050 г. „България подаде финалната си версия на 15 януари със закъснение“, посочи екологът, като изтъкна, че в нея все пак са направени редица подобрения.

По думите на Славкова в някои области, като дял на възобновяемата енергия (ВЕИ) и енергийна ефективност (първично потребление), както и в секторите сгради, транспорт и отпадъци, България е заявила, че ще надхвърли минимално изискуемите цели. „Например, целта за ВЕИ достига 53% до 2050 г., което е почти двойно увеличение спрямо предходната версия“, обърна внимание тя.

Като основни пропуски и опасения на Екологично сдружение „За Земята“ Славкова посочи недостатъчната амбиция и неадекватност на политиките и мерките. Според нея, в някои сектори като земеползване и крайно потребление на енергия, целите не са на необходимото ниво, а и липсват ясни политики и мерки за постигане на амбициозните национални цели.

Друга слабост, по думите ѝ, е свързване на мерките с възможностите за финансиране. „Има отклоняване на средства към скъпи или недоказани технологии с висок корупционен риск – нови реактори в АЕЦ „Козлодуй“, търсене на петрол и газ в Черно море, технологии за улавяне и съхранение на CO2", даде пример екологът.

"България твърди, че няма субсидии за изкопаеми горива, но според комисията те съществуват и нямат крайна дата, като например подкрепа за морално остарели ТЕЦ-ове", заяви Славкова.

Освен че има пропуски в законодателната рамка, особено в областта на енергийните кооперативи, екологът подчерта, че не е достатъчно публичното участие – кратки са сроковете при обсъждането и „липсва ключово енергийно моделиране в ранните версии“, което също не осигурява пълноценно участие на обществеността. Славкова е категорична, че резултатът е липса на справедлив енергиен преход.

Като препоръки за допълнителни мерки екологът посочи нетното измерване за ВЕИ, улесняване на финансирането за енергийни общности, целенасочена електрификация в транспорта и фокус върху железопътните превози, вместо международен пътен транспорт.

Разминават ли се енергийните планове с климатични цели и с препоръките на еколозите? Кога ще се извърши екологичната оценка на Плана? Има ли възможност да се навакса изпълнението на ИНПЕК от България и други европейски държави? Какви мерки може да предприеме ЕК след доклада за прогреса през март догодина? Трябва ли да се заложат по-високи климатични цели? Защо темата за ИНПЕК и енергийната трансформация все още не е достатъчно ясна за гражданите?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Чиста енергия" може да гледате тук.