ЕС се приближава към целите за климата и енергетиката за 2030 г.

Държавите членки на Европейския съюз (ЕС) значително са намалили изоставането си в изпълнението на климатичните цели до 2030 г. Това показва нова оценка на Европейската комисия (ЕК), която разглежда националните планове в областта на енергетиката и климата.

В отговор на препоръките на ЕК от декември 2023 г. страните членки са подобрили своите национални планове. В резултат на това ЕС се приближава колективно към намаляване на емисиите на парникови газове с 55%, както е предвидено в Европейския закон за климата, и достига дял от най-малко 42,5% на енергията от възобновяеми източници.

Оценката на ЕК показва, че ЕС е напът да намали нетните емисии на парникови газове с около 54% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г., ако държавите членки приложат изцяло съществуващите и планираните национални мерки и европейски политики.

ЕС запазва курса си за изпълнение на ангажимента в областта на климата като инвестира решително в прехода към чиста енергия и отдава приоритет на промишлената конкурентоспособност и социалното измерение.

Оценката на Брюксел предоставя солидна основа за дискусии относно следващите стъпки по пътя на ЕС към декарбонизация до 2040 г. и постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г.

Европа е най-бързо затоплящият се континент в света, като наводнения, унищожаващи селскостопанската реколта, и смъртоносни горски пожари, свързани с изменението на климата, засягат все по-често страните от ЕС.

На фона на индустриите, които се сблъскват с високи цени на енергията, след като Русия намали доставките на газ през 2022 г., и перспективата за американски мита, ЕС е изправен пред нарастващи призиви от правителствата да смекчи зелените мерки за затруднените предприятия.

Еврокомисарят по въпросите за климата Вопке Хукстра заяви, че ЕС ще инвестира повече в чисти технологии, за да гарантира, че индустриите могат да просперират от зеления преход на Европа.

„Емисиите са намалели с 37% от 1990 г. насам, докато икономиката е нараснала с близо 70%, което доказва, че действията по отношение на климата и растежът вървят ръка за ръка. Сега трябва да надградим този импулс“, посочва Хукстра, цитиран от Ройтерс.

ЕК изтъква силния напредък в енергийния сектор, като възобновяемите източници покриват 24% от потреблението на енергия в ЕС през 2023 г.

Според анализа селското стопанство и транспортът са сред изоставащите сектори.

Миналата година фермерите организираха продължили месеци протести в цяла Европа, критикувайки зелените политики на ЕС. Селскостопанският сектор до голяма степен избегна климатичните мерки, а Брюксел разхлаби някои екологични правила за фермерите в отговор на протестите.

Въздействието на земеползването върху околната среда, което включва земеделие и горско стопанство, също се е задълбочило заради горските пожари, които изчерпват способността на земята да съхранява въглерод. Комисията заяви, че не се очаква „поглъщането“ на въглерод в ЕС, съхраняван в естествени екосистеми като пасища и гори, да се подобри до 2030 г.