Европа поддава на „енергийното господство“ на САЩ на свой риск

Може би изглежда доста дръзко от страна на най-големия производител на природен газ в света да изисква най-големият му пазар да спре да купува от конкурент. Но точно това се случи тази седмица на годишната среща на световната газова индустрия в Милано, пише енергийният редактор на Ройтерс Роб Бусо.

В изказването си в началото на конференцията Gastech американският министър на вътрешните работи Дъг Бъргъм отправи ясно послание: Европа трябва да спре да купува газ от Русия, като САЩ с удоволствие ще я заместят.

Американското енергийно господство – ключов стълб в програмата на президента Доналд Тръмп за втория му мандат, има за цел да донесе мир и просперитет на света, заяви Бъргъм пред европейски енергийни служители и мениджъри на компании.

„Ние постигаме просперитет у дома и с нашите съюзници чрез енергийно богатство... Мирът се постига по целия свят, като продаваме нашата енергия на нашите приятели и съюзници, които няма нужда да купуват от противниците ни“, заяви Бъргъм, бивш губернатор на богатия на нефт и газ щат Северна Дакота.

Коментарите му бяха отправени в момент, в който Вашингтон засилва натиска върху Европа да преустанови останалите покупки на руски петрол и газ, за да ограничи военната икономика на Кремъл и да окаже натиск върху президента Владимир Путин да се съгласи на примирие в Украйна.

Енергийна доминация

Европа рязко сви вноса на руски газ, доставян по газопроводи, след инвазията на Москва в Украйна през 2022 г. и цели да спре напълно покупките на руски газ до 2027 г., ако не и по-рано.

Въпреки това регионът продължава да внася част от руския газ чрез газопровода „Турски поток“ през България.

По-важното е, че Европа вероятно просто заменя една зависимост с друга. Обемът от руските тръбопроводи в региона е заменен предимно с внос на втечнен природен газ (LNG) – и по-голямата част от него идва от Съединените щати.

През първата половина на 2025 г. вносът на втечнен природен газ в Европа се е увеличил с 25% на годишна база, достигайки рекордно високо ниво от 92 млрд. куб.м. САЩ са осигурили над 55% от този внос, следвани от Русия с 14%.

Предвид тази нова реалност Европа няма друг избор, освен да се съобрази с енергийната програма на администрацията на Тръмп.

Генералният директор на Европейската комисия (ЕК) по енергетика Дите Юл Йоргенсен заяви на конференцията, че блокът ще продължи да укрепва енергийното си партньорство със Съединените щати.

„Политиката на САЩ за енергийно господство е в допълнение към нашата стратегия за заместване на руската енергия в нашата система“, каза тя.

Тези думи вече се превръщат в действия.

В понеделник Италия и САЩ се ангажираха да задълбочат енергийните си връзки, включително чрез увеличаване на покупките на втечнен природен газ. А в сряда италианската енергийна компания Edison подписа споразумение с Shell за закупуване на около 0,7 млн. тона годишно втечнен природен газ от САЩ, считано от 2028 г., което може да продължи до 15 години.

Разбира се, някои от членовете на Европейския съюз – най-вече Унгария и Словакия – се противопоставят на този завой към САЩ. Двете страни все още разчитат до голяма степен на руския петрол и газ и затова и двете се опълчиха на забраната за внос по-рано тази година.

Седейки до Бъргъм на конференцията, унгарският външен министър Петер Сиярто заяви, че централноевропейската страна „не може да се откаже от руския газ“ поради географски и инфраструктурни ограничения.

И все пак действията говорят по-силно от думите. Унгарският търговец на едро на природен газ MVM CEEnergy подписа във вторник 10-годишен договор с Shell, съгласно който британската компания ще доставя 200 млн. куб.м. природен газ годишно от януари 2026 г. Целта тук е ясно да се намали зависимостта на страната от Русия.

Като цяло, изглежда, че Европа прави точно това, което Бъргъм иска.

Екстремна зависимост

В резултат на това енергийната зависимост на Европа вероятно скоро ще достигне най-високото си ниво досега.

Заместването на обемите на втечнен природен газ от Русия с обеми от САЩ би увеличило дела на Америка във вноса на втечнен природен газ в ЕС до около 70%. Ако се заместят и допълнителните 16 млрд. куб.м. газ, внасяни по газопровода „Турски поток“, този дял би могъл да се увеличи до над 80%. Според изчисления на Ройтерс това би се равнявало на около 23% от общия внос на газ, като се включи вносът по газопроводи от Норвегия, Азербайджан и Северна Африка.

За сравнение, преди 2022 г. Русия е осигурявала около 40% от общия внос на газ в Европа.

Макар че зависимостта от енергията на САЩ носи по-малък политически риск, такава екстремна зависимост все пак излага Европа на потенциално сериозни сътресения, като например внезапен спад в износа от американското крайбрежие на Мексиканския залив поради урагани или горещи вълни. А хаотичното вземане на политически решения във Вашингтон от януари насам показва, че политическият риск може да съществува и сред съюзниците.

Бъргъм заяви, че политиката на енергийно доминиране на САЩ е напълно в синхрон с амбицията на Европа да сложи край на зависимостта си от Русия. Засега това изглежда вярно.

Но кой знае колко дълго целите в сферата на енергията и сигурността на тези съюзници ще останат в синхрон. ЕС по-добре да се надява, че това ще продължи дълго време, тъй като огромната енергийна зависимост на блока ще му остави малко пространство за маневри.