Брюксел готви мита за руския петрол, който все още влиза в ЕС

Европейската комисия (ЕК) работи по предложение за мита, с които да бъдат облагани покупките на руски петрол от страните в Европейския съюз (ЕС), съобщи говорителят на комисията Олоф Жил в обедния брифинг на институцията. Той обясни, че мярката е отделна от 19-ия пакет със санкции срещу Русия, който в момента се обсъжда от членовете.

В него има включени ограничения за петролния сектор – още санкции срещу т.нар. "сенчест флот" на Русия, който пренася руски петрол в нарушение на санкционните режими, срещу втечнения газ, както и срещу криптовалутите и банките. Санкциите трябва да получат единодушното одобрение на членовете на ЕС, докато търговските мерки, каквито са митата, се нуждаят от мнозинство.

Това е важна подробност, защото мита за вноса на руския петрол в ЕС ще засегнат две държави - Унгария и Словакия. Те и двете имат дерогация и продължават да купуват и в момента петрол от Русия, въпреки че ЕС наложи ембарго върху покупките му в края на 2022 г. Тогава от общността допуснаха държавите, които нямат излаз до море, съответно и алтеративни начини на доставка, да продължат да купуват петрол през тръбопроводи.

Дерогация тогава получи и България заради технологични изисквания за рафинерията в Бургас да премине на алтернативни суровини. Страната ни се отказа от възможността още преди края на дерогацията, която изтичаше на 1 януари 2025 година, но за Унгария и Словакия тя беше удължена.

Говорителите на ЕК не отговориха директно на въпроси дали Унгария получава финансова подкрепа, за да търси алтернативи. Унгарският министър на външните работи Петр Сиярто потвърди пред медии, че страната му ще продължи да купува руския петрол въпреки натиска на САЩ, сигнализирайки, че такива не се търсят.

С митата покупките обаче могат да се оскъпят съществено и това да накара Унгария и Словакия да потърсят други източници на петрол. Брюксел на няколко пъти оцени, че и двете страни имат алтернативни възможности и спирането на руския петрол по петролопровода "Дружба" не е заплаха за националната им сигурност или енергийната сигурност на Европа.