Климатичните промени тласкат планетата към опасна зона

От опасно високи температури до масово изчезване на видове, хората живеят на планета, която става негостоприемна – само с три ключови маркера, считани за безопасни, показва ново изследване, цитирано от Bloomberg.

Експерти са направили пълен преглед на състоянието на Земята, като са анализирали девет граници, които определят безопасността за човечеството. Шест от тях са преминати досега, като натискът върху всички тях се увеличава, става ясно от статия, публикувана в сряда в списание Science Advances.

„Това не означава, че тласкаме планетата към необратим колапс“, споделя Йохан Рокстрьом, директор на Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата и съавтор на статията. „Но това означава, че губим устойчивост – излагаме на риск стабилността на земната система и буферния ѝ капацитет, който предпазва от стрес и удари“ , добавя той.

Учените са прекарали десетилетия, анализирайки как изменението на климата, предизвикано от отделяните от човека емисии на парникови газове, влияе върху всеки аспект от живота на Земята. Но разбирането как различните индикатори взаимодействат помежду си и климата и екосистемата на планетата като цяло изисква внедряване на цялостни компютърни модели и симулации. Рамката на „планетарните граници“ датира от 2009 г., като изследователи от Стокхолмския център за устойчивост в Швеция са прекарали почти 15 години в изучаване и усъвършенстване на изчисленията.

Настоящото изследване е първата голяма актуализация, публикувана от 2015 г.

„Това е истински научен пробив“, изтъква Рокстрьом пред журналисти. „Това е първият път, когато имаме научно становище за състоянието на цялата планета и сме готови да предоставим количествена оценка за всичките девет граници“, добавя той.

В списъка с граници, които са били нарушени, присъстват наличието на прясна вода, промените в земната система от дейности като обезлесяване, загуба на биоразнообразие и концентрация на въглероден диоксид. Понастоящем Земята функционира безопасно само в три области: изчерпване на озона в стратосферата, натрупване на аерозол в атмосферата и окисляването на океаните.

„Окисляването на океана бързо се движи в грешната посока, това, което наричаме жълта зона“, подчертава обаче Рокстрьом.

Но има причини за надежда, изтъква от своя страна Катрин Ричардсън, професор по биологична океанография в Дания и водещ автор на изследването. Изтъняването на озоновия слой беше достигнало пил през 90-те години на миналия век, но глобалният ангажимент за постепенно премахване на озоноразрушаващите вещества съгласно Монреалския протокол преобърна тази тенденция.

Ричардсън предупреди за рискове относно някои решения за намаляване на емисиите на парникови газове: например замяната на изкопаемите горива с биомаса за енергия не трябва да става с цената на изчерпване на горите.

„В продължение на 3,5 милиарда години условията на околната среда на Земята се определят от взаимодействието между живота и климата“, изтъква тя, добавяйки: „Няма да решим проблема с климата, ако не спазваме границата за това колко биомаса можем да извлечем“.