Норвегия е набрала 15,5 млрд. крони (1,4 млрд. долара) финансиране, свързано с климата, през 2022 г., надхвърляйки целта, поставена по време на преговорите по темата в Глазгоу през 2021 г., съобщава Bloomberg.
Частният капитал, привлечен от Norfund, контролиран от правителството инвеститор, насочен към развиващите се страни, представлява голяма част от увеличението, споделя Министерството на външните работи във вторник. Общата сума, събрана миналата година, надхвърли целта, която Норвегия си постави за увеличаване на годишните разходи до 14 млрд. крони до края на 2026 г.
„Традиционната помощ за развитие няма да е достатъчна. Трябва да създадем нови механизми и да включим всички, включително частния сектор“, изтъква в интервю министърът на международното развитие Ан Беате Твинерейм. „Трябва да мислим извън рамките“, добавя тя.
Още през 2021 г. по време на дискусиите в рамките на срещата по въпросите за климата на ООН COP26 в Глазгоу богатите страни се ангажираха да увеличат годишното финансиране за борба с глобалното затопляне до 100 млрд. долара, подновявайки цел, която не успяха да постигнат в края на миналото десетилетие.
Размерът на частния капитал, привлечен на гърба на публичните инвестиции, скочи до 6,3 млрд. крони през 2022 г. от 700 млн. крони година по-рано, изтъкват от правителството на Норвегия. Публичното финансиране за климата, което включва парите, инвестирани от Norfund, нарасна до 9,2 млрд. крони.
Инвестиционният фонд за климата на Norfund, създаден миналата година, за да подпомогне инвестициите във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в страни, където изкопаемите горива доминират в енергийния микс, инвестира около 2,1 млрд. крони в седем проекта през 2022 г.
„Виждаме, че мобилизационният ефект от това финансиране е значителен“, споделя главният изпълнителен директор на Norfund Телеф Торлейфсон. „Това са ангажименти, които се поемат за проекти, които ще бъдат изградени през следващите няколко години или се изграждат в момента, в който говорим, и само малка част от тях представлява публично държавно финансиране. Останалото идва от частни инвеститори и местни или международни институции, с които инвестираме съвместно“, добавя той.
Norfund се насочи към Индия и Южна Африка за първоначални инвестиции през 2022 г. поради високия въглероден интензитет в енергийния сектор на тези страни, изтъква още Торлейфсон.
Тази година компанията инвестира в Шри Ланка и „активно търси възможности в Индонезия и Виетнам“, допълва той.
Въпреки че разходите надминаха целта миналата година, те ще варират в бъдеще и може да паднат под нея следващата година, посочват от министерството.


НСИ: Над 600 хил. души в активна трудова възраст мързелуват
За Празника на Варна: Концерт на площад „Независимост“ с класическа музика
Все по-малко хора избират рибарството за поминък
Започва XI-ят международен шахматен фестивал за купата на Община Варна
Да помогнем на Явор да общува със света
Защо Европа се затруднява да възстанови газовите си резерви преди зимата
Марк Шорт: Демократите предлагат платформа, за която избирателите да гласуват
Ребека Бабин: Китай е най-важният фактор на пазара на петрол в момента
Цените на бензина няма да паднат скоро
Вероятно 2026 г. ще бъде най-горещата година в историята
Нов Koenigsegg с 1600 коня получава невиждана досега трансмисия
Изрядните шофьори на Volvo ще плащат по-малко за застраховка
Ferrari направи уникат с 1000 к.с.
Най-продаваният Opel в историята стана на 35 години
Ретро Lambo и Porsche от Louis Vuitton – най-големите хитове на Monterey Car Week
Колизеумът преглага на туристите нощни обиколки, билетите почти са изчерпани
Патриарх Даниил: Трябва да се върнем при Бога, да възпитаваме децата във вярата
"Ако искаха, щяхме да сме го направили": Махершала Али приключи с "Блейд"
Целта на Путин за 2026 година: Разпадането на НАТО и ЕС отвътре
Шаламанов: Правителството използва думата дрон основно в земеделието