Норвегия е набрала 15,5 млрд. крони (1,4 млрд. долара) финансиране, свързано с климата, през 2022 г., надхвърляйки целта, поставена по време на преговорите по темата в Глазгоу през 2021 г., съобщава Bloomberg.
Частният капитал, привлечен от Norfund, контролиран от правителството инвеститор, насочен към развиващите се страни, представлява голяма част от увеличението, споделя Министерството на външните работи във вторник. Общата сума, събрана миналата година, надхвърли целта, която Норвегия си постави за увеличаване на годишните разходи до 14 млрд. крони до края на 2026 г.
„Традиционната помощ за развитие няма да е достатъчна. Трябва да създадем нови механизми и да включим всички, включително частния сектор“, изтъква в интервю министърът на международното развитие Ан Беате Твинерейм. „Трябва да мислим извън рамките“, добавя тя.
Още през 2021 г. по време на дискусиите в рамките на срещата по въпросите за климата на ООН COP26 в Глазгоу богатите страни се ангажираха да увеличат годишното финансиране за борба с глобалното затопляне до 100 млрд. долара, подновявайки цел, която не успяха да постигнат в края на миналото десетилетие.
Размерът на частния капитал, привлечен на гърба на публичните инвестиции, скочи до 6,3 млрд. крони през 2022 г. от 700 млн. крони година по-рано, изтъкват от правителството на Норвегия. Публичното финансиране за климата, което включва парите, инвестирани от Norfund, нарасна до 9,2 млрд. крони.
Инвестиционният фонд за климата на Norfund, създаден миналата година, за да подпомогне инвестициите във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в страни, където изкопаемите горива доминират в енергийния микс, инвестира около 2,1 млрд. крони в седем проекта през 2022 г.
„Виждаме, че мобилизационният ефект от това финансиране е значителен“, споделя главният изпълнителен директор на Norfund Телеф Торлейфсон. „Това са ангажименти, които се поемат за проекти, които ще бъдат изградени през следващите няколко години или се изграждат в момента, в който говорим, и само малка част от тях представлява публично държавно финансиране. Останалото идва от частни инвеститори и местни или международни институции, с които инвестираме съвместно“, добавя той.
Norfund се насочи към Индия и Южна Африка за първоначални инвестиции през 2022 г. поради високия въглероден интензитет в енергийния сектор на тези страни, изтъква още Торлейфсон.
Тази година компанията инвестира в Шри Ланка и „активно търси възможности в Индонезия и Виетнам“, допълва той.
Въпреки че разходите надминаха целта миналата година, те ще варират в бъдеще и може да паднат под нея следващата година, посочват от министерството.


Земетресение с магнитуд 3,2 край Смолян
Футболист на Черно море игра цял мач за България срещу Латвия
Варненецът Иван Иванов загуби на 1/4-финал в Португалия
Митрополит Йоан: Религиозното образование не е принудително налагане на вяра
Девня и Аксаково направиха 1:1 в Трета лига
Зеленски: САЩ предлагат членство в НАТО срещу Донбас
Технологичните гиганти ще плащат повече за ток след победата на демократите
Ferrari залага на ексклузивността в епохата на масовите електромобили
Инвеститорите в центрове за данни подценяват климатичните рискове
Китай разположи над 100 военни кораба около Тайван преди посещението на Тръмп
Защо над 60,000 италианци вече карат с "българската врътка"?
21-годишен VW Golf се продаде на половината от оригиналната цена
Как работи променливото предавателно число при новите волани
AI може да парализира автомобилната индустрия
Повечето шофьори забравят правилото за 3 секунди
Димо Дренчев: Обещанията за по-ниски лихви по кредитите след подобряване на рейтинга се провалиха
Любомир Дацов: Има риск икономическият растеж да падне до минус 0,7% през 2028 г.
Жилищата стават все по-недостъпни в Европа: Португалия е начело, България е сред изключенията
Захарова: НАТО подкопава имунитета на Европа и света като болен зъб
Три финансови фалита за 45 години: Какво е било скрито за икономиката на социалистическа България?