Горите могат да помогнат в климатичната битка, но първо трябва да намалим емисиите

Възстановяването и защитата на горите има потенциала да съхрани еквивалента на годишните въглеродни емисии от 50 000 въглищни електрически централи, показва ново проучване, цитирано от Bloomberg.

Горите могат да играят централна роля в смекчаването на ефектите от изменението на климата, благодарение на способността им да извличат въглероден диоксид от атмосферата и да го съхраняват. Проучването, публикувано в Nature в понеделник, предоставя нова оценка за това колко въглероден диоксид (CO2) може да бъде отделен чрез опазване на съществуващите гори и съживяване на деградирали. Съхранението на въглерод може да достигне 226 гигатона, количество, което представлява 30% от общия излишък на въглерод в света.

Инвестирането в здравето на горите не е извинение за продължаване на генериране на парникови газове в атмосферата, особено защото способността на дърветата да оцеляват и да абсорбират въглерод е значително застрашена от въздействието на една прегряваща планета. Ако светът продължи по сегашния си път на интензивно отделяне на емисии, способността на дърветата да абсорбират CO2 може да спадне с 26% до 2050 г.

„Не може да избираме между природата и декарбонизацията, ние трябва да предприемем стъпки, за да постигнем и двете цели едновременно“, изтъква Том Кроутър, еколог в ETH Zurich и автор на новото проучване.

При новата оценка експертите комбинират наземни и сателитни данни, за да моделират общата потенциална горска биомаса в световен мащаб. Те включват информация за почвата, въглерода, мъртвата дървесина и отпадъците, за да оценят общия потенциал за съхранение на въглерод на Земята извън градските и земеделските райони. Констатациите показват, че по-голямата част от този потенциал идва от позволяването на съществуващите гори да се възстановят, докато останалата част идва от възстановяването на гори в райони, където са били премахнати или фрагментирани.

Но проблемите няма да се решат само със засаждане на дървета. Мащабните инициативи в това отношение често включват отглеждане на масивни монокултурни насаждения, които могат да бъдат повече вредни, отколкото полезни, тъй като нарушават естествените екосистеми и водят до загуба на биоразнообразие.

Дървесните насаждения също са по-малко продуктивни при отделяне на въглерод. Неотдавнашно проучване, публикувано в Frontiers in Forests and Global Change, показва, че смесените гори обикновено съхраняват 70% повече въглерод от техните монокултурни аналози. По-разнообразните гори често са по-добри в улавянето на въглерод, защото са по-устойчиви на природни бедствия, вредители и болести.

„Не искам хората да приемат тази информация, за да оправдаят масовите насаждения, бързото компенсиране на въглеродни емисии, зелените претенции или нещо подобно“, подчертава Кроутър.

Доколко горите могат да допринесат за ограничаване на изменението на климата е спорна тема. Оценката на новото проучване, че горите могат да уловят 226 гигатона CO2, е твърде висока, смята Карла Ставър, доцент по екология в Йейлския университет. Според нея истинският потенциал вероятно пада по-близо до 25% от това количество. Причината за несъответствието е, че методологията на изследването разчита твърде много на регенерирането на гори в екосистеми, които процъфтяват от наличието на открити пространства, като саваните, твърди тя.

„Когато увеличите дървесния компонент на някои от тези екосистеми, това означава, че покритието на дърветата се увеличава“, обяснява Ставър, която не е участвала в проучването. „Но също така го прави много по-малко благоприятно местообитание за видовете биоразнообразие, които зависят от онези екосистеми, които исторически са живели на тези места“, добавя тя.

Вместо да се фокусира силно върху възстановяването, опазването на съществуващите гори може да бъде по-ефективно за намаляване на въглеродните емисии и да има „много по-непосредствено въздействие“, изтъква Ставър.

Потенциалът за съхранение на CO2, свързан с регенерирането на горите, може да отнеме десетилетия, за да бъде реализиран, като се има предвид времето, необходимо за израстването на нови дървета, посочва от своя страна Соня Сеневиратне, професор по динамика земя-климат в Института за атмосферни и климатични науки на ETH Zurich, която не е участвала в проучването.

Въпреки че има редица начини за възстановяване на горите, най-успешните решения са тези, които съвпадат с икономическото благосъстояние на местните и коренните общности, изтъква Кроутър. Един пример за този тип справедливо развитие може да се види чрез програма за плащане за екологични услуги в Коста Рика. Чрез тази инициатива на собствениците на земя се дават пари за предприемане на дейности, които подобряват здравето на екосистемата, позволявайки както на местната икономика, така и на природата да процъфтяват. В агролесовъдни стопанства в района на Маради в Нигер фермерите отново засаждат дървета в земята си, позволявайки естественото възстановяване на екосистемата. Новият растителен живот подобрява почвените условия и микроклимата, увеличавайки добивите и годишния доход на фермерите с около 20%.

Дори с ползите от улавянето на въглерод от опазването и възстановяването на горите, Кроутър и Ставър подчертават важността на намаляването на емисиите. Опасността от тези розови прогнози за потенциала на горите за съхранение на въглерод е, че позволяват на хората и компаниите да разчитат на засаждането на дървета вместо на по-устойчиви, дългосрочни решения за изменението на климата, изтъква Ставър. 

„Опазването на горите предлага съответния принос, но не е достатъчен. Никога няма да разрешим антропогенното изменение на климата със засаждане на дървета“, предупреждава Ставър.