Човечеството все още има време да повлияе на глобалното затопляне – но не много

През 2015 г. – тогава изглеждаше като триумф за човечеството – световните лидери си поставиха за цел да ограничат глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий (С) над прединдустриалните средни стойности. По-малко от девет години по-късно Ви е простено, ако си мислите, че са се провалили, пише Марк Гонглоф в материал за Bloomberg.

Добрата новина е, че те все още не са се провалили напълно. Лошата е, че времето им бързо изтича.

Благодарение основно на неутолимата ни жажда за изкопаеми горива земната температура в глобален мащаб е само на една ръка разстояние от прага от 1,5С през 2023 г. Според данни на европейския климатичен център „Коперник“ точната стойност е 1,48С. Силното метеорологично явление „Ел Ниньо“, което в момента се намира в Източния Тихи океан, временно затопля още ситуацията, което означава, че вероятно ни очаква дори още по-гореща 2024 г. Според „Коперник“ може да наблюдаваме затопляне от над 1,5С догодина.

2023 г. е била най-горещата в историята поне от 1850 г. насам, но 2024 г. може скоро да я задмине. Графика: Bloomberg LP

Най-вероятно Ви е омръзнало да четете за миналогодишните нерадостни постижения също толкова, колкото на нас да пишем за тях, но ето ги за последно:

• Миналата година бе най-топлата от поне 1850 г. и най-вероятно приблизително от 125 000 г. преди Новата ера.
• Между юни и декември всеки от месеците е бил най-горещият в своята група в историята.
• Юли и август бяха най-горещите месеци в историята – изобщо
• Миналото лято е било най-горещият сезон в историята

Всичко това допринесе за горещите вълни в Китай, Европа и САЩ, пожари в Канада и Гърция, засушавания в Африка, наводнения в Либия и САЩ, смърт на корали и др. в разгара на всичко това на срещата си в Дубай през миналата есен световните лидери успяха да дадат само бегли обещания за отказ от изкопаемите горива, които са в основата на проблема.

Те все още се бяха хванали за останките от целите, поставени в Париж през 2015 г. – 2С като основна цел, но все още с надеждата за 1,5С, ако нещата се развият добре. И с по-съгласувани усилия, започнали преди осем години, 1,5С би могло да бъде постижима цел. Сега дори 2С започва да изглежда като трудно постижима задача. Всъщност, настоящите политики са ни поставили на път към затопляне, по-близко до 2,7С.

Концепцията за амбициозните цели, които често надхвърлят възможностите, понякога се свързва с Джак Уелч, бившият главен изпълнителен директор на General Electric, но има своите корени в мечтата за Луната на Джон Ф. Кенеди, и представлява по своята същност задаване на привидно невъзможни цели, които да стимулират хора и организации да постигат велики неща. Проблемът с тези цели е, че те често не сработват без история на предишни успехи и много наличен допълнителен капацитет. Когато става въпрос за борба с глобалното затопляне, човечеството не разполага с много и от двете.

Все още използваме повече изкопаеми горива от когато и да е било, без да има изглед да се откажем от навика в близко бъдеще, както писа колумнистът на Bloomberg Opinion Хавиер Блас.

Според бившия учен от НАСА Джеймс Хансен температурната аномалия догодина може да стигне ръст от 1,7С. Хансен обаче също така смята, че затоплянето се ускорява – противоречива позиция, която раздела научната общност, както посочва друга колумнистка на Bloomberg Opinion Лара Уилямс. Две години на затопляне от 1,5С не гарантират провал на целите. Като се има предвид това, че парижките цели са зададени на базата на дългосрочни средни стойности, може би ще мине още едно десетилетие, преди да знаем със сигурност дали сме се провалили.

Междувременно, колкото и безнадеждно да изглежда, трябва да продължаваме да се целим в нашата амбициозна цел, защото всяка десета от градуса затопляне, което предотвратим, може да спаси безброй животи и да спести милиони долари икономически загуби. Затопляне от 1,7С все пак остава по-добре от 2С, което пък е много, много по-добре от 2,7С и т.н.

Трябва обаче да действаме в много по-спешен порядък. Според изследване на Imperial College London светът разполага с по-малко от десетилетие вредни емисии в своя т. нар. „въглероден бюджет“, преди шансовете за задържане на 1,5С да бъдат изгубени завинаги. Нито една държава не прави достатъчно, за да избегне тази съдба, според данни на Climate Action Tracker. Типичният корпоративен лидер не би приел такова безхаберие по отношение на амбициозните си цели, не трябва да го правим и ние.