ЕЦБ ще ребалансира портфейлите си, за да намали вредните емисии

Европейската централна банка (ЕЦБ) ще ребалансира портфейлите си, които не постигат климатичните цели, като част от план за по-екологична парична политика.

Управителният съвет на ЕЦБ ще определи междинни цели за намаляване на емисиите за корпоративните портфейли оот облигации на своите програми за спешно закупуване на активи от времето на пандемията, според доклад за климата на банката, публикуван във вторник и цитиран от Bloomberg.

Целите ще бъдат определени с помощта на изискванията на законодателството на Европейския съюз (ЕС) за климатичните показатели.

ЕЦБ поема по-активна роля в справянето с изменението на климата, отколкото други големи централни банки по света. Институцията още през 2022 г. обяви планове да коригира портфолиото си от корпоративни облигации, за да облагодетелства емитенти, които замърсяват по-малко.

Декарбонизирането на притежанията на корпоративни облигации обаче отчасти зависи от фактори извън контрола на банката, включително колко ефективни са компаниите в изпълнението на плановете им за преход, признават от ЕЦБ в доклада. Други фактори включват условията на пазара на облигации и моделите на емитиране.

Засега целите ще се използват за проследяване на напредъка в постигането на целите на портфолиото, допълва се в съобщението на ЕЦБ. Потенциалните „коригиращи действия“ ще се разглеждат „за всеки отделен случай“, ако ЕЦБ идентифицира „отклонения от желаната траектория“ за портфейлите.

„За да намалим въглеродния отпечатък на нашето портфолио, по-специално за активите в публичния сектор, ние зависим от емитентите, които изпълняват ангажиментите си за намаляване на свързаните с тях емисии“, казва председателят на ЕЦБ Кристин Лагард в изявление. „В крайна сметка трябва да се предприемат действия на ниво емитент, за да се декарбонизира икономиката“, допълва тя.

В допълнение към определянето на цели, ЕЦБ също така разширява обхвата на активите, които са обект на преглед на климата, от 395 млрд. евро в оценката от миналата година до 4,5 трлн. евро. Това включва активи на публичния сектор и обезпечени облигации, както и чуждестранни резерви, в допълнение към активите на корпоративния сектор, които бяха на фокус миналата година.

„Сега разкриваме информация, свързана с климата, за над 99% от активите на Евросистемата, държани за целите на паричната политика в рамките на програмата за закупуване на активи и програмата за спешни покупки от пандемията“, казва Лагард. Наличните данни „сочат към постепенно намаляване на емисиите за тези инвестиционни класове“.

Среднопретегленият въглероден интензитет на корпоративните активи, който измерва емисиите спрямо приходите, намалява с 50% от 2018 г. до 2022 г., според оценката на ЕЦБ за нейните притежания. Други активи отбелязват спад от 15% до 63% в емисиите от собствените им операции и потребление на енергия.

Данните изключват емисиите по веригата на стойността, известни като Обхват 3, които са сред най-трудните за измерване.

„Съвкупно емитентите станаха по-ефективни по отношение на въглеродните емисии поради комбинация от намаляващи емисии и увеличаване на съответните коефициенти на нормализиране, като например приходи“, според доклада. Повишаването на цените също е помогнало, според ЕЦБ.

„Инфлацията имаше положително въздействие върху въглеродната ефективност на емитентите, което може да доведе до низходящо отклонение на некоригирани спрямо инфлацията показатели с течение на времето“, посочват още от централната банка на еврозоната.

Банката посочва още, че ще работи с органите, които определят стандартите, за да се справи с липсата на методология за отчитане на инфлацията.